Коментар в социалните медии на Юлиян Попов – писател, журнслист, един от създателите на НБУ.
Необходими са няколко уточнения по казуса „Газпром“-България (по-точно 39816 Upstream gas supplies in Central and Eastern Europe), за да се разсеят някои заблуди около възможностите, които се предлагат на страната ни и за това кой какво може и не може да направи:
1. Това е казус, който ще провери компетентността, прозрачността, адекватността и зависимостта на широк спектър български институции. Затова има много смисъл да бъде наблюдаван, изучаван и разбран добре от медиите. През връзката по-долу може да стигнете до всички документи за случая, основните от тях са преведени и на български.
2. Отправят се упреци, че правителството досега не е реагирало. Упрекът е основателен. Българското правителство трябваше да реагира веднага след обявяването на Ангажиментите на „Газпром“ – както публично, така и експертно с позиция, която да изготви и изпрати в ЕК. Липсата на публична реакция от страна на Президента може да се оправдае с незнание, но това не може да е оправдание за правителството.
3. Някои може да смятат, че понеже правителството е служебно, то не може да влезе крачка с всяка история, така както едно редовно правителство би могло. По принцип това е валидно оправдание, но не в случая. Казусът с „Газпром“ тече от години, ангажиментите се очакваха, министерството има екип, а министър на енергетиката е бивш директор на Булгаргаз, тоест човек, за когото въпросния казус трябва да е най-познатото нещо от цялата енергийна сфера.
4. Само правителството може да изготви позиция. Това не е вярно. Всяка заинтересована страна може да изготви и внесе позиция. Булгаргаз, Овъргаз, Булгартрансгаз, КРИБ, БСК и други са естествени страни, от които се очаква да внесат позиции. Нищо не пречи позиции да бъдат изработени от експерти на ГЕРБ, БСП, на Софийски университет, Нов български университет или от юридически фирми и дори индивидуални експерти. Или с думите на Официалния вестник на Европейския съюз: „В съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят своите мнения относно предложените ангажименти.“ Всеки български гражданин може да е заинтересована трета страна.
5. Трябва да пишем на комисията да свали цената. Не, казусът не е за цената, а за гарантиране на конкурентната среда и за злоупотребата на „Газпром“ с неговото господстващо положение, главно благодарение на инфраструктура, липса на достатъчно разнообразие на алтернативни източници, сключени дългосрочни договори и неправомерни споразумения, с които „Газпром“ е извивал ръцете на партньорите си, за да получи отстъпки, които нямат нищо общо с търговията на газ. Типичен случай е подкрепата за „Южен Поток“, който България е осигурила. Затова в Ангажиментите има конкретен текст за това, че „Газпром“ няма да иска компенсация от 70 милиона долара от България, или каквато и да било друга компенсация във връзка с провала на „Южен поток“.
6. Ако пишем на Комисията, цената ще падне 40%. Или 50%. Няма такова нещо. Просто забравете ги тези 40%, изтрийте ги.
7. Няма проблем ако България не изпрати становища, другите стани ще изпратят. Донякъде това е така, но този „да се снишим“ подход съдържа два проблема. Първо, казусът е проведен в най-голяма степен заради България. Липсата на реакция е израз на изключително балканско безобразие и бай-ганьовско политическо готованство в стила „имал си бол пари, платил си“. Заради собственото ни достойнство, трябва да сме публично активни. Второ, във всяка от засегнатите страни съществуват някои специфики, които подпомагат Газпром да злоупотребява с положението си. Без да заявим позиции, рискуваме някои от тези специфики да бъдат изпуснати и после Газпром да се провре през тях и да продължи злоупотребата. Дори думата злоупотреба е силна, по-скоро става дума за местно подпомогната употреба.
8. Ще искаме от Комисията да отложи крайния срок. Трудно ми е да кажа дали подобно искане ще бъде уважено, но си струва да се опита със следния аргумент: България има особена институция, наречена служебно правителство, която не винаги е в състояние да реагира на подобни сложни казуси. Както знаем, това не е вярно, но аргументът може да се приеме. Исканата отсрочка би трябвало да е малка, да речем две седмици. Съвсем лично мнение.
Накрая ми се ще да кажа още веднъж: по начина, по който фирми, работодатели, политически партии, правителство, индивидуални експерти и експертни групи реагират на казуса с Газпром, ще може медиите и всеки друг заинтересован, да разбере изключително много за компетентността и за зависимостите на различните търговски, държавни и политически участници в енергийната сфера. Чудесно поле за медийни разследвания.
