Кин Димитров Стоянов е български общественик, син на Радой Ралин и баща на евродепутата Димитър Стоянов. Автор е на фейлетони и роман. Работи като журналист и сценарист на предавания, издавал е вестник „Щастливец – 1992“. От 2007 до 2014 г. заедно с Емил Янев е водещ на предаването „Инфохолиците“ по БНР. Кин Стоянов е директор на Националния дарителски фонд „13 века България“ през 1992 – 1995 и 1997 – 2005 г. По време на президентския мандат на Петър Стоянов е член на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ (1995 – 2002). От 2000 до 2002 г. е член на Програмния съвет на Българската национална телевизия.
Господин Стоянов, разкажете ни как ще отбележите 100-годишния юбилей на Вашия баща Радой Ралин, който още приживе се превърна в една от българските легенди?
Тази годишнина не се отбелязва, тя се случва. Във връзка с неговата 100-годишнина имаме едно издание със събрана лирика на Радой Ралин на издателство „Милениум”, където до голяма степен участва Недялко Йорданов, близък приятел на Радой Ралин. Предстои да излезе още един сборник със стихотворения, този път под съставителството на Божидар Кунчев, един друг негов близък приятел, който в издателство „Рива” е подготвил сборник с избрани стихотворения. А през есента имаме още една книга – сборникът с избрана поезия, който състави внучката на Радой Ралин, голямата дъщеря на моя брат Стефан – София Стоянова. Така че книжните събития вече почват да се случват. Предстои в най-скоро време да пуснем едно фототипно издание на „Лютите чушки” в първия и вариант, както и един сборник със забранените сатири на Радой Ралин и Борис Димовски. Това е на книжния фронт.
На 27 април в Сатиричния театър предстои също един спектакъл, който е по случай 100-годишнината на Радой Ралин. Ще бъде там, защото Радой Ралин на практика е един от основателите на Сатиричния театър. Той се създава в резултат на добилите изключителна популярност сред българската публика „Стършелови театрални спектакли”, които са инициирани от Радой Ралин, Валери Петров, Борис Априлов и поради тази причина Сатиричният театър е мястото, където трябва да започнат публичните събития, които са свързани с юбилея.
Всички познават публичния образ на Радой Ралин. Разкажете ми като какъв човек си го спомняте и какъв баща беше той?
Искам да подчертая, че брат ми Стефан в момента не е в България и той беше прокуден от българската действителност да бъде гастарбайтер в Нидерландия и на мен ми е много мъчно, че той не може да бъде до мен в тези дни, когато отбелязваме 100-годишнината от рождението на нашия баща. По въпроса – той сякаш за нас беше един ваканционен баща, защото след удара върху „Люти чушки” беше посъветван, за да не бъде интерниран публично, да стои повече в Дома на писателите в Хисаря. Така като ученици ние бяхме оставен с брат ми на грижите на моята баба Кина. Той идваше по време на нашите ваканции, за да ходим някъде на почивка. Това продължи до началото на 70-те години. Едва през 1976 година партийната стигма върху Радой Ралин падна до такава степен, че на него му беше предложено да започне да работи като редактор в Кино центъра в творческия колектив на Свобода Бъчварова.
Кое е Вашето любимо стихотворение на Радой Ралин, което да публикуваме за читателите на ДЕБАТИ.бг?
Радой Ралин има много емблематични стихотворения. В момента честванията по случай неговата 100-годишнина минават под мотото на едно негово стихотворение, което се нарича „Молитва”. И тъкмо с това стихотворение излязох в социалните си профили с една покана към хората,които пекат хляб в България да го отпечатат и да го слагат в своите пекарни. Това се случи може би 20 дни, преди да избухне руската агресия в Украйна. И понеже все още сме в състояние на война, бих искал да публикувате „Размишления за войната”. Мисля, че то звучи наистина актуално в момента, макар че е писано през 1945 година след участието на Радой Ралин като доброволец във Втората световна война.
Войната е един сгъстен живот
и нажежен до бяло,
в която който и да е народ
показва се изцяло.
Войната прави хората мъже,
страхливците — убийци,
а героизмът — тих и неглиже —
се движи без амбиции.
Войната не доставя знамена
за всеки поотделно.
Тук съществото, нямащо цена,
в атака става челно.
Войната — с оня изтърван момент
не участта присъща —
и ти си проснат, кървав монумент,
и в траур твойта къща.
Войната, тази най-голяма смърт,
деца оставя, ражда внуци,
те като рана дълго я таят
и чистят с революция.
Вие от много години се занимавате с проблемите на българската култура. Кой министър на културата бихте предпочели – Вежди Рашидов или Атанас Атанасов?
Въпросът е нелеп. Защо не ме върнахте малко по-назад да ме питате какъв стойностен министър на културата беше арх. Емма Москова, какъв стойностен министър на културата беше проф. Ивайло Знеполски. Аз имам много дълбок опит с голяма част от министрите на културата. Бях и свидетел какъв карикатурен министър на културата беше Нина Чилова, но има нещо, което ме въздържа да коментирам това сравнение.
Ние в сатиричния театър на 27 април ще поканим не само приятелите на Радой Ралин, не само хората, които го обичаха, не само българските граждани, тъй като той е човекът, който си позволяваше през целия си живот безмилостно да коментира и критикува българските властници, затова ние искаме да поканим както политиците, така и държавниците, които в момента са в България. Да видим дали ще се отзоват. Използвам трибуната на ДЕБАТИ, тъй като много му отива да отправи тази покана. Отправям покана към всичките 240 народни представители в момента да заявят своето участие. Те трябва да го направят до 21 април в Сатиричния театър. Който го направи, ще получи поименна покана. Събитието ще бъде в големия салон на Сатиричния театър, който е с 400 места. Представете си 240 депутати и 160 представители на българското гражданско общество, събрани в една зала. Ами това става едно Велико народно събрание. По българската конституция Великото народно събрание е в размер точно на 400 души.
Тъй като сегашният министър на културата попада сред гостите, които ние официално сме поканили, защото сме поканили и правителството, поканили сме представители на всички политически сили, и на съдебната власт. Да не забравяме, че Радой Ралин беше юрист. Така че поради тази причина, тъй като баща ми ме е възпитал да бъда джентълмен, не мога да коментиран човек, който съм поканил като мой гост.
Още актуални интервюта – четете тук
