Китайският премиер Ли Кейянг поиска помощ от Германия за сертифициране в ЕС на големия пътнически самолет С 919, който беше официалано представен през май.
Отбелязвайки, че двете страни имат силни икономики, съвпадащи интереси и потенциал за съвместна работа, Ли и Ангела Меркел казаха, че ще комбинират икономическите си стратегии: „Произведено в Кирай 2025-та“ и „Индустриал 4.0“.
Ангела Меркел коментира още, че Германия ще разшири връзките си с Китай в рамките на Г-20. Срещата между финансовите министри и централните банкери на най-развитите страни в света и ЕС, ще се проведе в Хамбург през юли.
Германският канцлер оцени високо подкрепата на Китай за европейската интеграция и каза, че очаква ползотворни разговори между Ли и европейските лидери.
Китай и Германия ще задълбочат икономическите си връзки в производствената сфера, енергетиката, авиацията, иновациите, образованието, културата и туризма, стана още ясно от двудневна официална визита на китайския министър-председател в Берлин, в рамките на годишната срещата между правителствените ръководители на двете страни, която се провежда от 2004-та.
Германия е първата спирка от тридневната обиколка на Ли в Европа, втората спирка от която е Белгия. В Брюксел китайският премиер ще бъде съпредседател на 19-тата среща между лидерите на Китай и страните от ЕС, има планирана среща с председателя на Европейския съвет Доналд Туск и председателя на ЕК Жан-Колд Юнкер и ще се срещне с белгийския си колега.
След като не намери общ език с американския президент по въпроси, свързани със свободната търговия и климата, в програмата на германския канцлер зачестиха срещите с лидери на държави, които са извън евроатлантическата орбита. В началото на седмицата тя проведе подобна среща с индийския министър-председател Нарендра Моди. От друга страна, друг официален представител на Поднебесната империя – президентът Си Дзинпин, остана разочарован от срещата си с Доналд Търмп в Съединените щати през април. Тръмп прекъсна срещата си със Си, за да нареди ударите срещу авиобаза на Асад, което беше изтълкувано като обида. След това той поска Китай да посредничи при уреждането на кризата на Корейския п-в.
