В Швеция, казва ми позната, която от години избра да живее и работи там – работодателите са длъжни да плащат на служителите допълнителен бонус, ако от години упражняват дадена професия. Там работният ден е 6-часов, а за да задържат квалифицираните работници, работодателите им предлагат различни придобивки като по-дълга отпуска, детски градини (ако имат деца), периодични индексации на заплатите и т.н. Светлана, така се казва позната ми недоумява за дискусията, която се води напоследък у нас – да отпадне ли „клас прослужено време“ или онези 0.6% за година, които частните работодатели плащат на служителите за професионален опит.
Някой ще каже: Като толкова ти харесва Швеция – защо не отидеш там? И до там ще стигнем, но първо за прослуженото време.
У нас мине-немине време и работодателите пускат по някоя димка в общественото пространство: бизнесът поиска официалните празници у нас да се редуцират, след като отпадна сливането им с почивните дни. После бизнесът предложи да отпадне минималната работна заплата, защото при фиксирана такава от 460 лв. той ще фалира. Няма да коментираме обстойно твърдението, ще кажем само, че ако бизнесът наистина ще фалира от 460-левова заплата – той има сериозни проблеми, които не са свързани с МРЗ.
Сега бизнесът и Валери Симеонов предлагат друго „двайсет“ – да отпадне клас прослужено време. Цялата дандъния много напомня на „данък вредни храни“, който министърът на здравеопазването Петър Москов от предишния кабинет на Борисов беше предложил. Данъкът естествено не беше приет, но темата така подразни хората, че те забравиха за останалите проблеми и най-вече, за несъстоялите се реформи в ключови сектори и започнаха да дават доводи в полза на това, че такъв данък не трябва да има. Винаги е така – по-силният дразнител потиска по-слабият. Винмавайте, че може и по-лошо да стане.
На въртележката наречена „премахване на индексацията за стаж“ са качени голяма част от хората, заети в общинските и държавно-обществени структури, които основно плащат въпросния клас и където той е значително по-висок от въпросните 0.6 процента на година, за които се тревожат работодателите. За справка – в образованието той е около 1.2 процента, а в съдебната система – около 2 процента. Не е ясно колко е в МВР, Народното събрание, Минитерския съвет и местната власт, но при всички положения се касае за над 0.6 процента. Възмутени от предложението, учителите даже забравиха, че им се размина увеличението на основната заплата (май по-скоро такова ще има за полицаите) и заплашиха с протести, ако се пипне класа. Социалният министър Бисер Петков коментира през уикенда, че такава промяна не е залегнала в законодателната програма на ГЕРБ. Същото каза във вторник и министърът на финансите – Владислав Горанов и добави хладно, че темата за прослуженото време трябва да се разглежда в Тристранката.
И какво стана – както казват англичаните – „стреляха зад храста“ (за да подплашат заека в храста), който в случаят се оказаха хората на държавната трапеза.
Интересно е обаче защо работодателите толкова яростно държат да отпаднат онези 0.6 процента годишна индексация, които трябва да плащат. В частния сектор за разлика от държавно-общинския, тези проценти рядко се дават. Законът предвижда индексацията да се прави по преценка на работодателя, т.е. работодателят чрез различни способи – промяна на длъжностната характеристика или наименованието на длъжността, може да се измъкне от подобен разход. Едва ли е за парите. По-скоро поведението им отправя послание към служителите, че примката постепенно се стеснява.
Критиките към клас прослужено време, които чухме досега, не издържат на логическа проверка. Беше казано, че индексацията за трудов стаж дискриминира младите работници. Припомняме, че тя е за трудов стаж, а не за възраст. Ако една жена е на 50 години, досега е работила като шивачка и постъпи на работа като касиерка в супермаркет, тя няма да получава клас прослужено време. Вместо това, такъв клас може да получава 23-годишен служител, който от 3 години работи като касиер в магазина. Беше казано още, че работодателите искали да дават бонуси за компетенции, а не автоматично. Припомняме, че квалификацията не става „автоматично“, а с течение на времето. Що се отнася до бонусите – няма текст в закона, който да забранява на работодателите да дават бонуси.
И понеже казахме, че ще се върнем към Швеция, искаме да запитаме българския бизнес, кога ще започне да се държи като шведския? И вместо да гони служителите и да ги принуждава да сменят държавата – защо не измисли стратегия за тяхното привличане, както фирмите в останалите европейски страни?
