Идеята за голяма сделка между САЩ и Русия е все по-малко вероятна от всякога. И все пак един от най-големите външнополитически проблеми за САЩ – този със Северна Корея – не може да бъде решен без участието на Русия. През последните години руският президент Владимир Путин се е погрижил да възстанови близки отношения със севернокорейския диктатор и вече не е достатъчно да се говори само Китай за смекчаване на агресивността на сталинистката държава.
Миналата неделя Северна Корея направи пореден опит да изстреля балистична ракета, която да достигне военната база на САЩ в Гуам. Тя обаче падна в Японско море – според докладите на САЩ, само на 60 мили южно от руското пристанище Владивосток.
„Тъй като ракетата пада толкова близо до руската земя – всъщност, по-близо до Русия, отколкото до Япония – президентът не може да си представи, че Русия е доволна от това”, се казва в изявление на Белия дом.
Отговорът на Путин беше бърз и неприятелски. Докато препотвърждава, че Русия е против разпространението на ядрени оръжия, включително и на Северна Корея, той обяви в понеделник:
„Трябва да се върнем към диалога с Корейската народнодемократична република, да спрем да я заплашваме и да намерим мирни начини за разрешаване на тези въпроси.”
Търговията с Русия не е достигала повече от 100 млн. долара годишно в последното десетилетие, макар че през 70-те и 80-те години Съветският съюз беше най-големият търговски партньор на Северна Корея с до 53% от общия си оборот – 2,2 млрд. през 1990г. В момента двете страни са си поставили за цел да увеличат отново търговията до 1 млрд. долара годишно до 2020г., но растежът все още не е реализиран.
През май 2014г., по-малко от два месеца след анексирането на Крим, и с западните нации, които искат да накажат Русия, Путин е отписал 90% от дълга на Северна Корея за 11 млрд. долара, което е сравнимо с БВП на държавата длъжник. Останалите 10% съгласно сделката, подписана от Путин, могат да се използват за съвместни руско-севернокорейски проекти. През същата година Русия предаде 50 000 тона пшеница като хуманитарна помощ за Северна Корея.
Севернокорейците също помагат на Путин. Около 50 000 севернокорейски граждани работят на строителни площадки за дърводобива в Русия, които са под открито наблюдение на севернокорейските разузнавателни служби. Севернокорейската държава отнема по-голямата част от заплатите, които печелят, но оставащият дял е все значимо голям за стандартите на Северна Корея, които се конкурират за тази работа – описана от ООН и активисти за човешки права като робски труд. Ако някой от работниците се опита да провали работата, руските власти ги предадат.
Русия настоява да намали международната изолация на Северна Корея. През 2013г. завърши обновяването на железопътната връзка между двете страни и този месец се отвори фериботният трафик между Владивосток и севернокорейското пристанище „Расон”.
Русия никога не прави нищо безплатно и не може да се надява да получи някакви икономически ползи от Северна Корея. Подобно на Китай, прави политически инвестиции в страна, разглеждана като буферна държава, която я отделя от американските военни бази в Южна Корея. Независимо какво говори Путин за ядреното разпространение, той иска Северна Корея да бъде военно силна. Така че за руската военна служба, севернокорейските балистични ракети не паднаха толкова близо до Владивосток, колкото каза Белият дом. Той съобщи, че полетът на ракетата е завършил на 310 мили от руската територия.
Ким Чен-ун знае, че продължаващото съществуване на неговия режим зависи от неговата надеждност като буфер. Това прави всякакви спонтанни агресивни действия от страна на Северна Корея малко вероятни, тъй като това би водело до война по границите с Русия и Китай, а Ким няма полза от това. Той трябва да „дрънчи” с оръжията си достатъчно силно, за да възпре американците да действат и да останат полезни за по-големите съседи на Северна Корея.
Ако това „дрънкане” стане твърде непоносимо за Вашингтон, Китай не е единственият партньор, с когото може да го обсъди. Икономическият му лост не е толкова голям в абсолютни стойности, че Русия да не може да поеме голяма част от финансовата тежест, която Китай носи днес. Така Русия се позиционира като следващата по ред страна за сделка с Ким.
Заплашването на всички, които помагат на Северна Корея със санкции, както направи тази седмица Ники Хейли, посланикът на САЩ в ООН, не е особено ефективно: „западните санкции срещу Русия само направиха по-параноична възможността от атака.”
От 2014г. Путин се опитва да изгради запас от неща, които да продаде на САЩ в замяна на свободна ръка в бившия Съветски съюз, включително Украйна. Той оказва влияние върху сирийския режим и севернокорейския режим, който има тежест в Иран и Либия.
Така ако САЩ не искат да рискуват да прилагането на сила в Северна Корея, то те се нуждаят от сътрудничеството на Путин за разрешаването на кризата.
