Днес Световната митническа общност отбелязва своя празник – Международния ден на митниците.
На 26 януари през 1953 г. се провежда първата официална сесия на Съвета за митническо сътрудничество, днешната Световна митническа организация (СМО). В момента СМО обединява 186 митнически администрации, които обработват около 98 процента от световния търговски обмен.
България е част от Световната митническа организация от 1 август 1973 г.
26 януари е ден, който подчертава важността на митниците за световната търговия, за икономиките на страните и за сигурността на територията. Мотото на честването за 2025 година е „Митниците, ангажирани за ефективност, сигурност и благосъстояние“.
Тази тема поставя акцент върху основните задължения и роли на митниците и подчертава активността им при улесняване на търговията, осигуряване на защитата на веригата за доставки и стимулиране на устойчив икономически растеж, отбелязва генералният секретар на Световната митническа организация Йън Сондърс в обръщението си по случай Международния ден на митниците, съобщава Агенция „Митници“.
Световната митническа организация акцентира на важността на митниците за международната търговия и подчертава нуждата от постоянно усъвършенстване на техните функции в области като цифровизация на митническите процедури, прилагане на изкуствен интелект и модерни технологии за анализ на данни и управление на рискове, с цел непрекъснатост на легалната търговия. В областта на сигурността акцентът е поставен и на сътрудничеството и обмена на най-добри практики срещу движението на контрабандни стоки и борба с прането на пари.
Сред важните компоненти за просперитет, Световната митническа организация акцентира още на сътрудничеството с бизнеса и активната работа за опростяване на митническите процедури, за да се подпомогне внедряването на нови и иновационни индустрии в международната търговия.
В България Агенция „Митници“ следва стратегия за синхронизирано развитие на инфраструктурата както на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), така и в дълбочина на територията на страната. Това е от съществено значение в контекста на Шенгенското пространство, което предполага свободно преминаване през вътрешните граници. България постигна своя стратегически цел за участие в Шенгенското пространство, започвайки в края на март 2024 г. с воден и въздушен транспорт, а от 1 януари е в сила и за сухопътния трафик. Агенция „Митници“ е изпълнила всички краткосрочни задачи за прекратяване на функционирането на пътните ГКПП на българо-гръцката граница и временно е въведен граничен контрол на българо-румънската граница.
Българската митническа администрация изгражда и аналитичен капацитет чрез изкуствен интелект (AI) и машинно самообучение (ML) за анализ на големи бази данни, с цел увеличаване на ефективността.
През територията на страната преминават пет ключови трансевропейски коридора – номер 4, 7, 8, 9 и 10. Военният конфликт в Украйна и променената геополитическа ситуация доведоха до логистично пренасочване на стоки от северните транспортни коридори към Турция, което увеличи значително броя на товарните автомобили, минаващи през водещите гранични митнически пунктове в България. Допълнителен фактор за увеличеното движение е отсъствието на транспортен коридор през Гърция от посока Турция – Гърция – Северна Македония – Сърбия, посочват от Агенция „Митници“.
Анализите показват, че в момента инфраструктурата на българските ГКПП е с капацитет за 2,5 милиона тежкотоварни автомобила, но е предизвикана да обслужва почти два пъти повече трафик. Ако темповете на растеж продължат, до 2030 г. те ще достигнат почти 10 милиона стокови превозни средства.
През 2024 г. продължава възходящата тенденция на нарастване на товарния трафик, с отчетен 2 процента ръст на броя на товарните превозни средства, минаващи през ГКПП, управлявани от Агенция „Митници“. Постигнатият резултат от 4 816 173 превозни средства е рекорден откакто тази дейност е част от агенцията. Приходите за изминалата година надвишават 96 милиона лева.
Най-задръстеният граничен пункт остава ГКПП „Капитан Андреево“, където през 2024 г. отново бяха обработени над 1 милион товарни транспорти.
Статистиката сочи, че около 60 процента от задържаната контрабанда на наркотици от митническите органи на страните членки на ЕС на външни сухопътни граници за периода 2018-2023 г. се е случила на четири български пункта, обхващащи трансевропейските коридори – Капитан Андреево, Калотина, Лесово и Гюешево. В същото време резултатите от повече от 10 тона конфискувани наркотични вещества за предходната година показват нарастване с 25 процента на иззетите количества и над 20 процента при броя на установените нарушения, според данните на Агенция „Митници“.
