На 12 юни Русия чества националния си празник, Денят на Русия. Той е учреден от първия ѝ президент Борис Елцин през 1994, на датата, на която е приета Декларацията за суверенитета през 1991. Но въпреки декретите руснаците продължават да тачат повече други дати – 9 май, 1 май, 8 март, па даже и 7 ноември, ако и вече на книга да се отказали от комунизма и Великата октомврийска.
Въпреки че е национален празник, 12 юни минава някак незабелязано и в Русия, а и по света, може би понеже напомня на руснаците времената на Елцин, които те възприемат като национално унижение.
Тази година Путин даже получи поздравления за националния празник от Тръмп с 3 дни закъснение, което иронично беше отбелязано от руските медии. Но пък българският президент Радев поздрави кремълския господар чак на 19, когато го и покани в България за ужас на Александър Йорданов и т.нар. атлантическа общност.
Можеше да изчака малко и с един масраф да „отбележи“, както обичат да се изразяват мнозинството български журналисти, и 22 юни, годишнината от началото на войната на Германия със СССР. Ама такава символика щеше да натежи даже и в русофилска България.
Свобода Бъчварова описва в „Земя за прицел“ разговор между банкера Борис Скарлатов, убеден демократ и антифашист, и неговия приятел от студентските години Марат Брезов, у когото се намират доста черти от Трайчо Костов.
Брезов, оцелял от сталинските чисти в СССР, идва в България през 43-а година под прикритие и се среща с банкера.
И той му казва – за Европа, Марате, войната почна на 1 септември 1939. За комунистите, включително и българските – на 22 юни 1941. Марат мълчи и преглъща.
След „победата“ на 9 септември 44-а се връща в България и става фактор в управлението, за да бъда смачкан от своите няколко години по-късно по заповед от Москва.
Прозрението на Свобода Бъчварова, сама от комунистически род, но във втората половина от живота си достигнала своя катарзис (не по Станишев и Пеевски, истински), е важно, за да се разбере природата на руския комунизъм, пуснал метастази из целия континент.
Русия винаги се е смятала за нещо изключително, но в съветските времена тази претенция придоби уродлив характер. При Елцин Русия прие, че може да бъде част от света, но не издържа. При Путин има съветски ренесанс.
Това си е руска работа.
Феноменът, който засяга и нас, българите, е това, което казва героят на Свобода Бъчварова. Кога започва войната.
От последното десетилетие в Европа има силно политическо и донякъде идейно течение, което отрича тотално достиженията на Европейския съюз. Причините са дълбоки и обект на малко по-друг (и по-пространен) анализ, но това движение се интензифицира, след като Путинова Русия нарочи за свой враг ЕС и НАТО.
Както преди 70 години.
За комунистите войната започна, когато започна и за Русия.
Върти се колелото на историята. В България – все на един и същи зъб.
Георги Даскалов
