По повод вчерашните събития край Москва, виждам, че много хора цитират Грозев какво бил предрекъл, други си спомнят за думи на Байдън или американски генерали, а аз – от скромност – за мой текст на следващия ден след проваления преврат:
“Но има един много важен момент – при всички случаи авторитетът на Путин е сринат и единственият начин той да получи частична реабилитация е смъртта на Пригожин, която да бъде представена като смърт на предател.
Всякаква друга развръзка е наистина краят на Путин. А както се видя – в момента почти няма хора, дори във властта, готови да се жертват за него. Тогава на какво може да разчита?”
С това не искам да се изтъквам, а да покажа, че за познавачите на руската властова система след 1917 г не е чак толкова трудно да предскажат такова развитие.
Двата принципа на нейното функциониране:
(1) Лоялността към вожда е не най-важната, а единствената личностна характеристика, за да попадне някой в неговото обкръжение. Когато има и най-малко съмнение за тази лоялност – човекът най-често си отива завинаги. 
А когато вождът не спазва последователно принципа – се случва преврат, както бяха свалени Хрушчев и Горбачов.
Това беше принцип и в другите съветски васали като България. По-възрастните сигурно ще си спомнят за случая “Чудомир Александров”.
(2) Лоялността не се базира на доверие, тя се изгражда от самия вожд
Примерно, да си бил съученик или приятел от улицата в детството е необходимо, но не достатъчно условие. Трябва да си доказал своята лоялност чрез извършване на престъпления в полза на вожда. Най-силната връзка е престъпление като убийство – за което ще ти бъде потърсена сметка, ако вождът падне – тогава самият ти си застрашен и си лоялен докрай.
При по-меки режими като наследствения съветски режим у нас – и кражбата на публични ресурси върши работа. Дори си насърчаван да откраднеш, за да си съпричастен и не станеш свидетел на врага. Спомняте си как възникна случаят Магнитски, който наивно смяташе, че е разкрил голяма данъчна кражба и намери смъртта си след повдигане на въпроса. Сега си обяснявате и защо няма свидетели на дългогодишното плячкосване на публичен ресурс у нас.
Най-слабата, но важна връзка на лоялност е високото заплащане. То обикновено се практикува към по-ниските нива в системата, които при никакви други условия не биха получавали такова възнаграждание. Примерно през 50те и 60те години разходите за армията у нас са били над 10% от БВП!
Когато се появи конкурент на вожда – Лебед, Немцов, Навални, Пригожин – следва неочаквана повреда, куршум, новичок или ракета. А за критиците – чай.
*Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Още актуални коментари – четете тук
