Спортисти и други публични фигури често се превръщат в естествено убежище за провалили се политици – особено когато имат дефицит на собствена обществена привлекателност и остра нужда да „наемат“ чужда популярност.
Това не се случва за първи път – просто този път е по-видимо. Разбира се, има различни спортисти. Димитър Бербатов например не е част от чалга културата, която избра Гонзо. Стефка Костадинова отдавна живее върху старите си лаври и задкулисната си свързаност с Пеевски. Владимир Николов също очевидно е решил, че сега е неговият момент и заложи на Румен Радев.
Няма нищо лошо в това хора със спортна кариера да се включват в обществения живот. Проблемът е друг – тяхната експертиза е в спорта, а не в реформите и развитието на държавата. Каквото и да натрупат като опит и знания в тази сфера, то не е органично и неизбежно ще бъде ограничено.
В същото време България все повече се разделя на враждуващи лагери, а политическите лидери, несигурни в собствената си легитимност, започват да търсят външни източници на популярност – известни лица, които да компенсират дефицита на доверие. Не съм сигурен какви точно гласове ще привлече за Пеевски Костадинова, особено в контекста на историята с вкопчването и в БОК.
Сравнете например ситуацията с тази в Унгария. Там Петер Мадяр търси подкрепата на водещи корпоративни мениджъри и експерти, които могат реално да помогнат за разглобяването на мрежите на Виктор Орбан и неговия модел на власт.
Как точно Владимир Николов би могъл да направи същото с мрежите на местните „орбановци“ – Борисов и Пеевски – остава неясно.
За да бъде демонтиран подобен модел на управление, е необходима дълбока експертиза. Само хора, които познават тези мрежи – институционални, икономически и медийни – могат реално да се противопоставят на тях.
Нито декларации, нито ура-политика ще свършат работа.
Нужни са план, система, организация и истинска посветеност
*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
