Във финансово отношение изминалата година беше лоша за повечето държави. Инфлацията от 10% на годишна база намали доходите на домакинствата. Световните фондови пазари се сринаха с 15%. Инвестициите намаляха. И все пак, някои държави са се справили доста добре с икономическите предизвикателства.
Изданието The Economist събира данни по пет икономически и финансови показателя – БВП, инфлация, ширина на инфлацията, представяне на фондовия пазар и държавен дълг, на 34 предимно богати държави. Всяка икономика е класирана, според това колко добре се е справила по всяка мярка, образувайки общ резултат. Таблицата по-долу показва класирането и включва някои неочаквани резултати.
За първи път от известно време икономическото парти се случва в Средиземно море. На първо място в списъка е Гърция. Други страни, които достигнаха икономическите дълбини в началото на 2010 г., като Португалия и Испания, също имат висок резултат. Те не са единствените приятни изненади. Въпреки политическия хаос, Израел също се справи добре. Междувременно, въпреки политическата стабилност, Германия не се представя никак добре. Две балтийски страни, Естония и Латвия, които спечелиха похвали през 2010 г. за бързите си реформи, са на дъното на класацията.
Брутен вътрешен продукт
БВП, обикновено най-добрата мярка за икономическо здраве, е първият показател. Норвегия (подпомогната от високите цени на петрола) и Турция се справят по-добре от останалите. Последиците от пандемията също оказват влияние. Благодарение на суперстрогите локдауни срива на туризма, преди година голяма част от Южна Европа беше в тежко положение.. Но туристическите посещения на Балеарските острови наскоро надминаха нивото си отпреди пандемията. Остров Ибиса например, е толкова пълен, че е трудно да резервирате такси или да си намерите място в полуприличен ресторант.
Ирландия вероятно е имала силна година, макар и не толкова, колкото предполагат числата на нейния БВП. Дейностите на големите мултинационални компании, регистрирани там за данъчни цели, изкривяват цифрите. За разлика от това, данните за БВП на Америка са подвеждащо слаби: статистиците се борят да обяснят въздействието на огромните пакети от стимули, които бяха отпуснати от администрацията на Байдън.
Инфлация
Втората мярка е промяната в нивото на цените от края на 2021 г. Далеч от вниманието на света, някои страни имат доста ниска инфлация. В Швейцария потребителските цени са се повишили само с 3%.
Централната банка, подпомогната от силната валута, реагира бързо на покачването на цените по-рано тази година. Страни, които имат не-руски източници на енергия – като Испания, която получава газ от Алжир, също са се справили по-добре от средното. Онези, които разчитат на Владимир Путин, са пострадали. В Латвия средните потребителски цени са се повишили с 20% тази година.
Ширина на инфлацията
Третата ни мярка също е свързана с инфлацията. Тя изчислява дела на артикулите в инфлационната кошница на всяка страна, които са се повишили с повече от 2% през последната година. Това дава индикация за това колко дълбока е инфлацията и подсказва колко бързо, и дали тя ще спадне, през 2023 г.
Някои страни с висока обща инфлация успяха да ограничат нейния обхват. В Италия, например, потребителските цени са се повишили с 11% тази година, но „само“ в две трети от нейната инфлационна кошница има инфлация над целевата стойност. Японската инфлация също изглежда скоро ще изчезне. Великобритания е с повече проблеми. Цената на всяка категория в кошницата бързо расте.
Фондов пазар
Чувството на хората за икономическо благополучие не идва само от цените в магазините. Те разглеждат и стойността на своите пенсионни фондове и акции. В някои страни годината беше ужасна за този вид инвестиции.
Цените на акциите както в Германия, така и в Южна Корея са намалели с близо 20% тази година, което е двойно повече от спада в Америка. Шведските акции се търгуват още по-зле.
И все пак има победител. Норвежкият фондов пазар върви нагоре. Ситуацията е подобна и във Великобритания, в която пък има много скучни, работнически компании, които са склонни да бъдат възнаграждавани, когато икономическите времена станат трудни.
Държавен дълг
Последната мярка се отнася до промяната в нетния държавен дълг като дял от БВП. В краткосрочен план правителствата могат да прикрият икономическите пукнатини, като увеличат разходите или намалят данъците. Но това може да създаде повече дълг и необходимост от завъртане на фискалните винтове в бъдеще. Някои правителства харчат щедро, за да се справят със свиването на разходите за живот. Германия е отделила средства на стойност 7% от БВП за подпомагане на енергийните разходи, което означава, че съотношението дълг към БВП се е повишило. Други държави се отдръпнаха от фискалното прахосничество, помагайки за коригиране на фискалния кораб. Публичният дълг в южноевропейските страни изглежда върви надолу.
Ще се запази ли разликата между победителите и губещите през 2022 г. през 2023 г.?
Не след дълго икономическият растеж на Южна Европа, повлиян от бързо застаряващото население и високите дългове, със сигурност ще падне до по-ниски нива. Има признаци, че в страни като Америка и Великобритания високата инфлация може да намалее, което ще им помогне да се изкачат в класацията.
По други измерения разликите може да се увеличат, особено когато става въпрос за онези страни, които разчитат на Путин за своите енергийни доставки. Въпреки шансовете, много такива страни успяха да попълнят запасите си от природен газ преди зимата, но но на безобразни цени. Тъй като сега доставките са до голяма степен прекъснати, 2023 г. ще бъде много по-трудна. Това ще бъде проблем в балтийските страни, и по-малък в другия край на Европа.
Текстът е публикуван в „The Economist“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още икономически новини – четете тук
