Европа отбеляза една изключително бурна 2024 година. В рамките на няколко дни едно след друго, френското и германското правителство се сринаха. Дълбоко нестабилният Близък изток беше разтърсен от рухването на режима на Асад. Чистата разрушителна сила на израелско-палестинския конфликт отеква в целия регион. Русия продължава умишлено да унищожава гражданска инфраструктура в Украйна, а отбраната на Украйна се огъва в района на Донецк. Освен всичко това, само след три седмици Европа ще се сблъска с реалност, от която повечето европейци се опасяваха: Доналд Тръмп се завръща в Белия дом – нещо, което може да има изключително негативни последици за континента.
Как се отрази запомним турбулентната 2024 година на Европа?
1. Възход на крайната десница
Десетилетия наред ЕС, чийто корени са в победата над нацистка Германия и фашистка Италия, държеше националистическата крайна десница в периферията на политиката. Но в цяла Европа влиянието на крайнодесните движения тази година нарасна. В Италия и във Финландия те влязоха в управлението, а в няколко други страни – като Германия, Испания и Франция – отбелязаха сериозно засилване на подкрепата на избирателите.
Разочарованието от политическата класа създаде възможности за десните популисти и други критици на традиционните партии и политическото статукво на стария континент да наберат популярност на редицата избори през изминалата година.
Десния популистки „Национален сбор“ на Марин Льо Пен във Франция увеличи броя на депутатските си места в Националното събрание. След това „Национален сбор“ гласува заедно с лявата коалиция „Нов народен фронт“, за да свали правителството на консерватора Мишел Барние след само три месеца на власт.
В Австрия крайнодясната Австрийска партия на свободата спечели 29% от гласовете на изборите през септември – по-висок дял от всяка друга партия и най-добър резултат в историята ѝ.
Португалия се присъедини към списъка на европейските страни, в които крайната десница е във възход след успеха на партията ШЕГА! (“Стига!”) на изборите през март. Партията спечели 50 от общо 230 места в парламента, в сравнение с едва 12 през 2022 г. и едно през 2019 година.
Партията „Реформирай Обединеното кралство“ спечели третия по големина дял от гласовете на парламентарните избори във Великобритания през юли- 14%, а нейният лидер Найджъл Фараж най-накрая спечели място в парламента при осмия си опит.
Алтернатива за Германия (АзГ) през септември стана първата крайнодясна политическа партия, която печели регионални избори в Германия след Втората световна война.
2. Нов Европейски парламент и Европейска комисия
Новият състав на Европейския парламент, който в края на тази година одобри комисията „Фон дер Лайен 2.0“, е най-десният в историята на ЕС. Повече от половината от депутатите са от десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) на Фон дер Лайен или от крайнодесни групи, сред които са групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), която обединява партията на италианския премиер Джорджа Мелони с по-крайни партии от десницата като френската „Реконкиста“ и „Шведските демократи“. Крайнодесните депутати обаче са разпръснати и в групите „Патриоти за Европа“, ръководена съвместно от Марин Льо Пен и Виктор Орбан, и още по-крайната група „Европа на суверенните нации“, доминирана от германската партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ).
Същото важи и за другите две основни институции, които споделят изпълнителната власт в Европа. Повече от половината от членовете на новата Комисия на ЕС и на Съвета на ЕС са от десницата. Може би заради това, тя беше одобрена само от 370 евродепутати, което представлява 54% от всички подадени гласове и 51% от общия брой членове -719.
3. Грузия върви към революция
Грузинското общество се възмути от действията на правителството, и по-специално от решението му да спре до 2028-а година преговорите за присъединяване на страната към ЕС и да откаже финансирането от Брюксел.
Заради това решение, седмици наред продължават протестите в различни грузински градове. Хиляди демонстрират всеки ден в Грузия настояват за завръщане към проевропейските политики и за повторни парламентарни избори.
На вота през октомври националистическата управляваща партия „Грузинска мечта“ се обяви за победител, но международни наблюдатели документираха многобройни нарушения.
Протестиращите се опасяват, че управляващата партия има твърде тесни връзки с Русия и ще въвлече страната още повече в орбитата на Москва.
Ден след ден по улиците на Тбилиси и в цялата страна се събират хиляди протестиращи с флаговете на Грузия и на ЕС. Ниските температури и жестоките полицейски репресии не спират демонстрациите.
Протестиращите имат две основни искания: провеждане на нови избори след оспорваните парламентарни през октомври и връщане към европейския път на развитие, заложен в Конституцията на страната. Управляващата партия „Грузинска мечта“ обвинява опозицията, че организира нов Майдан с помощта на „чуждестранни покровители“.
4. Вътрешнополитически хаос във Франция
2024 г. беше годината на дипломатически блясък и на вътрешнополитически хаос за френския президент Еманюел Макрон.
За по-малко от 12 месеца във Франция се смениха четирима премиери. Девет дни след началото на годината спечелилата си голяма непопулярност Елизабет Борн отстъпи премиерския пост на Габриел Атал – най-младия премиер в историята на Петата френска република. Той отстъпи поста през септември на Мишел Барние – най-възрастния премиер в историята на Петата френска република. Който на свой ред отстъпи на 13 декември поста на връстника си Франсоа Байру само след три месеца на власт и така неговото правителство се превърна в най-кратковременното в съвременната френска история.
Кризата беше породена от изхода от евроизборите във Франция през юни. Тогава победи крайната десница „Национален сбор“, а блокът на Макрон остана с доста голяма разлика на второ място. Президентът изненадващо разпусна долната камара на парламента и насрочи предсрочни избори.
5. Криза в Германия
Малко държави могат да организират крах на своето правителство, който да е толкова старателно бавен и преднамерен, както направи Германия.
Канцлерът Олаф Шолц не успя да получи доверие в парламента, след вот на недоверие, проведен след като Свободната демократическа партия (СвДП), от която е министърът на финансите Кристиан Линднер, се оттегли от коалицията. Вследствие на това правителството загуби мнозинство в Бундестага.
Загубата на вот на доверие фактически стартира предизборната кампания за нов канцлер на Германия, като последните социологически проучвания сочат, че фаворит за наследник на Шолц е лидерът на консервативния блок ХДС/ХСС Фридрих Мерц.
Мерц заяви, че правителството е въвело прекомерни регулации, които са задушили икономическия растеж. Социалдемократическата партия на Шолц (ГСДП) изостава с над 10 пункта в повечето социологически проучвания в сравнение с ХДС/ХСС.
Крайно десницата „Алтернатива за Германия“ също е на преден план в допитванията пред ГСДП, макар и с малка преднина. На четвърто място се нареждат „Зелените“.
Краят на тройната коалиция на Шолц, съставена от либерали, социалдемократи и Зелени, беше помрачен от разногласия за това как най-голямата икономика в Европа може да бъде спасена от продължителния застой.
В историята на ФРГ канцлерите са искали вот на доверие от Бундестага пет пъти. Последният път това се случи през 2005-а година при Герхард Шрьодер.
6. Изключително бурна година за Румъния
Пълна гама избори се проведоха в Румъния през 2024 г. – през юни румънците гласуваха за местна власт и за представители в ЕП, а през ноември и декември – за президент и парламент. Президентските избори поставиха Румъния в безпрецедентна ситуация и бяха отменени от Конституционния съд, който постанови, че заради външна намеса и манипулации целият изборен процес трябва да започне отначало догодина.
Румъния за първи път изпрати в Брюксел партии от крайната десница, а резултатите от изборите превърнаха популистките и суверенистки партии във втори по значение политически блок в страната. Тази тенденция се затвърди окончателно на парламентарните избори на 1 декември, когато три ултранационалистически и крайнодесни партии спечелиха около една трета от местата.
Почти неизвестният на широката общественост Калин Джорджеску спечели изненадващо първия тур на президентските избори на 24 ноември, след като социологическите анкети едва засичаха присъствието му в надпреварата. С мощна предизборна кампания в социалните мрежи, главно в ТикТок, за която той твърди, че не е похарчил и една лея, Джорджеску получи близо 23 процента от гласовете (2 119 020 гласа). На второ място с 19,18 процента (1 772 503 гласа) се класира кандидатката на дясноцентристката партия Съюз за спасение на Румъния Елена Ласкони, която изпревари премиера Марчел Чолаку – сочен за фаворит, с около 3000 гласа.
Едва в нощта на първия тур на президентските избори румънските медии започнаха да разбулват мистерията зад този неочакван развой на събитията, за да се стигне до информацията, че Калин Джорджеску, който е критик на НАТО и ЕС, почитател на румънското легионерско движение от периода между двете световни войни и на извършителя на Холокост в Румъния маршал Йон Антонеску, се е възползвал от масирана координирана кампания в ТикТок с неясен произход.
Румънските институции се мобилизираха, президентът Клаус Йоханис свика Върховния съвет за национална отбрана, а разузнавателните служби представиха доклади, показващи наличие на „агресивни руски хибридни атаки“, целящи да повлияят на коректността на изборния процес.
Върховният съвет за национална отбрана обяви, че в настоящия контекст на регионална сигурност и най-вече на електоралната обстановка, „Румъния заедно с други страни от Източния фланг на НАТО, е станала приоритет за враждебните действия на държавни и недържавни фактори, по-специално Руската федерация“.
Русия отхвърли обвиненията, че се е намесила в изборите в Румъния, а кандидатът Калин Джорджеску, който се обявява за спиране на военната помощ за Украйна, увери, че „не е човек на Москва“. Официални руски представители обвиниха на свой ред САЩ, че се месят в изборния процес в северната ни съседка.
Разсекретените документи на разузнаването и няколко жалби до Конституционния съд на Румъния доведоха до безпрецедентното решение от 6 декември за анулиране на първия тур на президентските избори, при положение че гласуването на втори тур в избирателните секции зад граница вече бе започнало, а на 8 декември предстоеше гласуването и в Румъния.
Конституционният съд постанови целият изборен процес да започне отначало следващата година, като новите президентските избори могат да се състоят най-рано през март. Президентът Клаус Йоханис, чийто втори и последен мандат изтече на 21 декември, обяви, че ще остане на поста до избора на нов държавен глава.
7. Превъоръжаване и повече разходи за отбрана
Всички държави-членки на ЕС, с изключение на Ирландия, Малта, Кипър и Австрия, вече са членки на НАТО, а трансатлантическият съюз е основната опора на европейската отбрана.
Но ЕС изглежда твърдо решен да поеме по-голяма роля по отношение на отбранителното производство, оперативната съвместимост на оборудването и способността на националните армии да се мобилизират бързо през границите на ЕС при необходимост.
Европейските страни намалиха разходите за отбрана след края на Студената война, но се наложи бързо да ги увеличат в отговор на нарастващите геополитически напрежения и необходимостта от модернизация на военните способности. Това се налага както за да се осигурят оръжия на Украйна, така и за да попълнят собствените си запаси.
Докато страните-членки на НАТО увеличават разходите си за отбрана, за да постигнат целта на алианса от 2% от БВП, генералният секретар на НАТО Марк Рюте предложи тя да бъде повишена на 3% от БВП (Полша вече харчи 5% от БВП).
Военни експерти заявиха, че недостатъците на европейската отбрана са в боеприпаси, логистика и транспорт – точно тези области, в които САЩ ги превъзхождат.
8. Нов пакт за миграцията обещава да се справи с мигрантите
Пактът за миграцията на ЕС обещава да се справи с икономическите мигранти чрез по-строги гранични процедури, по-бързо обработване на молбите за убежище и по-бърза политика на „връщане“, балансирана от по-голяма „солидарност“ към държавите-членки на първа линия, в които мнозинството нелегалните мигранти пристигат.
Урсула фон дер Лайен даде приоритет на финансирането на северноафриканските държави, за да предприемат мерки срещу корабите, пресичащи Средиземно море. Новата ЕК се очаква да проучи „иновативни решения“ като обработка на молби за убежище на територия извън ЕС.
Окончателно приет през юни тази година, пактът представлява общо десет законодателни акта, чието пълно прилагане ще отнеме минимум две години (което съвпада с ирландското председателство на ЕС през 2026 г.), през които държавите-членки трябва да рационализират собственото си законодателство и да въведат инфраструктура и място за улесняване на оперативните аспекти.
Критиките към Пакта са, че той може да доведе до още по-големи нарушения на човешките права по границите на Европа и по-нататъшно отнемане на правото на хората да търсят убежище, повече задържания по границите, включително за семейства с деца , и по-малко възможности за хората молбите им за убежище да бъдат обработени напълно и справедливо.
9. Черен ден в Магдебург
На 20 декември, мъж от Саудитска Арабия се вряза с автомобил в Коледен базар в германския град Магдебург. Петима загинаха, сред които и 9 годишно дете, а над 200 души бяха ранени.
Нападателят е бил зад волана на черен джип, който е преминал през бариерите за сигурност и след това е преминал на зигзаг през територията на пазара.
Заподозреният за нападението бе арестуван същата вечер. Той е 50 годишен лекар от Бернбург, който е дошъл от Саудитска Араби. Известен е като активист, критикуващ исляма.
Насилието шокира Цяла Европа, Германия и жителите на Магдебург, който е столица на източната провинция Саксония-Анхалт и помрачи вековната германска традиция на коледните базари.
10. Наводненията във Валенсия
И през тази година, заради климатичните промени се наблюдаваха увеличение на виелиците, студените вълни, сушите, горещите вълни, горските пожари, наводненията, торнадата и тропическите циклони.
За първи път средната температура на земята беше с 1,5C над прединдустриалната базова температура за всеки месец от годината, а в Европа средната ѝ стойност беше 1,54C – най-високата измервана досега.
На 29 октомври 2024 г. регионът на Валенсия в Испания беше засегнат от силни наводнения, причинени от проливни дъждове и бури. Наводненията бяха особено опустошителни, като разрушиха множество домове и предизвикаха големи материални щети. Над 221 души загубиха живота си, а още стотици бяха ранени и евакуирани. Наводнението е най-тежкото природно бедствие, удряло страната от 30 години насам.
Много граждани и оцелели от наводненията останаха разгневени от небрежното и некомпетентното справяне с внезапните порои от страна на местната и държавна администрация.
Източници: БТА, Франс прес, RTE,
Още актуални анализи – четете тук
