Ангела Меркeрл, първата жена канцлер и първият канцлер от екскомунистическата Източна Германия, се бори за още един рекорд – четвърти мандат на предстоящите избори (24 септември).
И макар проучванията да сочат, че няма да има драматична битка, както във Франция (през май), залогът в Германия ще е по-голям: Меркел, която е най-дългогодишният лидер на Стария континент, се превърна в главното действащо лице на ЕС по предизвикателствата, свързани с Брекзит, Русия и разногласията с американския президент Доналд Тръмп.
ИМА ЛИ СЕРИОЗНО ПРЕПЯТСТВИЕ ПРЕД МЕРКЕЛ?
Съпартийците й от „Консервативната партия“ са напълно убедени, че ще победят и този път, но тя ги смъмри за самоувереността им.
Основният конкурент на водения от Меркел „Християн-демократичен съюз“ (ХСД), е „Социал-
демократическата партия“ (СДП), коалиционен партньор в настоящото правителство. През март, след като номинираха за свой кандидат Марин Шулц, бившият президент на Европарламента, СДП спечелиха рекордна подкрепа, с която надминаха управляващите.
Не след дълго, обаче, загубиха около 15 процента от подкрепата си и дадоха преднина на блока на Меркел (СДП-ХСД).
АХИЛЕСОВАТА ПЕТА НА МЕРКЕЛ
Популярността й достигна върха си през лятото на 2015-та, когато Германия, отвори границите си (а оттук и на ЕС) за рекорден брой бежанци, предимно от Сирия. Оттогава, благодарение на „политиката на отворените врати“, в страната навлязоха около 1.3 млн. имигранти, което отблъсна част от избирателите в полза на националистите от „Алтернатива за Германия“.
А конфликта с СДП във федералната провинция Бавария, по въпроса за по-стриктния контрол по границите на страната, изправи Меркел пред една от най-тежките кризи в 12-годишното й управление. С намаляването на бежанския поток, спадна и подкрепата за крайната десница, а това позволи на германската канцлерка да възстанови доверието на избирателите.
Според социологическо проучване от юли, около 44 процента от германците определят имиграцията като основният проблем за страната. Но същото проучване сочи, че подкрепата за Меркел е около 69 процента, най-високата от май 2015-та (преди тя да покани бежанците в Германия).
РИСКОВЕТЕ ПРЕД МЕРКЕЛ
През 2015-та хакери пробиха информационната система на германския парламент и откраднаха 16 гигабайта информация. Атаката беше свързана с групировката „Паун Сторм“ (Pawn Storm), за която се смята, че има връзки с руското разузнаване.
От предизборния щаб на ХСД предупредиха, че е възможна намеса от страна на Русия в изборите през септември под формата на изтичане на информация или нови атаки. Поддържниците на Меркел се притесняват и от евентуална терористична атака в страната преди изборите. (Във Великобритания се случиха няколко такива.)
63-годишната Меркел е възприемана като символ на стабилността, във времена на криза. Но терористичен акт, особено свързан с имигрантите, може да минира единството на блока й и да преобърне обществените нагласи по посока на обвинения за пропуски в сигурността на гражданите.
Дори ХСД-СДП са спечели по-голяма част от гласовете, разговорите за коалиция ще са доста по-трудни от тези след вота през 2013-та.
ВЪЗМОЖНИТЕ КОАЛИЦИОННИ ПАРТНЬОРИ
Според политическите анализатори, вариантите за ново правителство в Германия са много и разнообразни, а съставът на бъдещия кабинет е трудно предсказуем.
До тук, по време на трите си кабинета, Меркел управляваше с твърда ръка, без да се съобразява със своя коалиционен партньор. Тя съумя някак да извлече максимална полза от популярните политики и да разпределя отговорността за грешките. Вторият й коалиционен партньор, „Свободните демократи“, бяха така изхабени, че не успяха да спечелят нито едно място в парламента на миналите избори. (До голяма степен подобна съдба у нас имаха Реформаторите, които се разцепиха и загубиха последните избори). СДП, с които Мерксл управлява по време на първия и настоящия си, трети мандат, са изправени пред поредната грандкоалиция с ХДС. Според наблюдателите, част от Консерваторите са настроени за коалиция със Зелените. Но от друга страна, най-добрият шанс на Шулц да спечели властта е широко обединение със Зелените и анти-капиталистическа „Лява партия“.
КАКВО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ, АКО МЕРКЕЛ СПЕЧЕЛИ
Победата на Меркел няма да доведе до значителна промяна на политиките в Германия, сочат проучванията, защото ще се разглежда като подкрепа към настоящите цели: запазването на ЕС и модела на икономиката, доминиран от износа.
Очакванията са през евентуалния си четвърти мандат канцлерката да подкрепи индустрията, включително автомобилните производители, които имат основен принос към ръста на БВП на страната, както и информационните технологии. И докато Великобритания договаря условията около напускането си на ЕС, то Мрекел и Еманюел Макрон, по всяка вероятност ще работят за засилване на сътрудничеството между Германия и Франция в областта на икономиката и сигурността.
По всяка вероятност Меркел ще се опита да поддържа близки отношения със САЩ, доколкото е възможно, в областта на свободната търговия, износа и глобалните политики срещу климатичните промени.
Не се прогнозира бързо облекчаване на икономическите санкции срещу Русия, а Владимир Путин ще се изправи срещу смесицата от твърдост и дипломатически ангажименти, така присъщи за германската канцлерка.
На местна почва, Меркел предвижда слабо намаление на данъците върху доходите, по-големи разходи за образование и наука, с което се надява да подкрепи икономиката и да подсигури работните места на хората.
