За всеки средностатистически българин е ясно, че българската прокуратура е компрометирана от години. Вместо да правораздава, каквато е основната й функция, държавното обвинение играеше ролята на политическа бухалка и водеше наказателни акции срещу различни политици, бизнесмени и общественици, засегнали интересите на властимащите. Най-честият резултат, от техните действия обаче не е осъдителна присъда, а краткотраен медиен шум, целящ да опозори обвиняемия пред обществото.
Но има и един друг, доста по-сериозен резултат, който засяга всички нас като граждани. Почти всеки, който е решил да повдигне обвинение срещу българската прокуратура успява да я осъди, защото действията ѝ в повечето случаи са категорично неправомерни. А тези пари идват от джоба на българския данъкоплатец.
Ще споменем само някои от по-запомнящите се примери:
През 2011г. бившият кмет на Велико Търново д-р Румен Рашев осъжда прокуратурата да му плати 25 000 лв. неимуществени вреди.
Срещу д-р Рашев беше образувано досъдебно производство за престъпление по служба и той бе привлечен в качеството му на обвиняем. Той бе отстранен от длъжност, наложена му беше мярка за неотклонение „подписка“, а по-късно стана ясно, че е бил подслушван със специални разузнавателни средства по инициатива на прокуратурата.
Причина за обвинението бе строеж в кв. „Колю Фичето”, извършен от частна фирма, на която общината, с решение на Общинския съвет, предоставила терен за изграждане на тенис корт.
След години съдебни дела д-р Румен Рашев първо беше осъден от Окръжен съд Велико Търново на „лишаване от свобода “ за срок от 2 години, отложено за срок от 4 години, като беше лишен от право да заема обществена длъжност за срок от 4 години от влизане в сила на присъдата. С решение на Върховния касационен съд от 22 март 2017г. ексградоначалникът беше изцяло оправдан.
През май 2018 обвиненият за участник в престъпната група „Октопод“ Момчил Кръстев осъжда прокуратурата и КОНПИ да му платят общо над 116 000 лева.
На 10 февруари 2010 г. Кръстев беше един от зрелищно арестуваните от МВР, заедно с Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, братята Пламен и Йордан Стоянови, както и Николай Велков. Прокуратурата го обвини, че от 1997 г. е участвал във въоръжена организирана престъпна група, образувана и ръководена от Петров.
Кръстев остана в ареста само седмица и беше освободен срещу най-леката мярка за неотклонение „подписка“, след като срещу него нямаше събрани никакви доказателства за участие в престъпна група.
Разследването срещу него по това мегадело беше прекратено година след арестите.
ЕСПЧ осъжда България да плати близо 110 000 евро заради акция „Октопод“ на прокуратурата.
През 2016г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България да плати близо 110 000 евро именно за акция „Октопод“ и приложените по нея силови арести, унижения и последвалите коментари на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Делото в Страсбург беше заведено от Алексей Петров, Антон Петров и братята Пламен и Йордан Стоянови.
Прокуратурата е осъдена да плати 1,5 млн. лева на две фирми, обявени за пипала на „Октопод“-а
Върховният касационен съд (ВКС) осъди прокуратурата да плати обезщетения от над 1 млн. лева на фирма „Голд лизинг“, която преди години стана жертва на шумната акция „Октопод“, като беше обявена за едно от „пипалата“ му.
Покуратурата беше осъдена да плати общо над 400 000 лв. обезщетения на фирма „Кепитъл Лизинг“ АД, която също беше сред жертвите на акция „Октопод“ и също беше обявена за едно от пипалата му.
През 2020г. Георги Харизанов осъжда прокуратурата на 11 000 лева обезщетение.
Георги Харизанов осъжда прокуратурата да му плати 11 000 лева обезщетения заради незаконно обвинение за неизгодна сделка в „Напоителни системи“.
След като първоначално съдът го освободи срещу гаранция от 5000 лева, през декември 2013 г. той отново беше арестуван. Харизанов остана в ареста до април 2014 г., когато беше освободен срещу гаранция от 7000 лева.
Две години по-късно Софийската градска прокуратура прекрати разследването, след като прие, че деянието не е престъпление.
През 2021г. пловдивският нотариус Нина Добчева-Калчева осъжда прокуратурата за над 60 000 лева.
Нотариус Нина Добчева-Калчева от Пловдив осъди прокуратурата да ѝ плати над 60 000 лева обезщетения заради воденото срещу нея дело за документни престъпления
През 2018г. тя беше напълно оправдана от Окръжния съд в Пловдив за това, че e съставила нотариални заверки с подправени подписи.
През 2021г. Бившият вицепремиер Илко Семерджиев осъжда прокуратурата за над 34 000 лева
Бившият вицепремиер и министър на здравеопазването в предишното служебно правителство Илко Семерджиев осъди прокуратурата заради водено срещу него дело за принуда, по което беше оправдан.
Обвинението срещу него беше, че като служебен министър през март 2017 г. е принуждавал чрез заплахи тогавашната шефка на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) проф. Асена Сербезова да си назначи за заместник Боян Доганов.
През 2021г. съдия Петър Сантиров осъжда прокуратурата за 300 000 лв.
Съдия Петър Сантиров осъди прокуратурата за рекордната сума от 300 000 лева за морални вреди от незаконното му обвинение за подкуп.
Сантиров беше оправдан на три инстанции заедно с бившия военен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов.
Прокуратурата е осъдена да плати на съдията и още 40 000 лева – заплати за 5 години, които той не е получил, защото по време на делото е отстранен от работа.
През 2022г. бизнесменът Иво Прокопиев осъжда прокуратурата за 40 000 лв.
Бизнесменът Иво Прокопиев осъди прокуратурата за 40 000 лева обезщетение заради повдигнатото срещу него незаконно обвинение за пране на пари. Отделно, държавното обвинение ще трябва да плати още близо 5000 лева разходи по делото.
По делото е безспорно, че обвинението за пране на пари е незаконно.
Българската прокуратура е осъдена да заплати 20 000 лв на Пламен Бобоков и Пламен Узунов.
Πpoĸypaтypaтa е ocъдeнa дa зaплaти пo 10 000 лв. нa пpeзидeнтcĸия cъвeтниĸ Πлaмeн Узyнoв и нa индycтpиaлeцa Πлaмeн Бoбoĸoв зa нaнeceни вpeди oт бeздeйcтвиe нa oбвинeниeтo пo шyмнoтo дeлoтo зa „пpecтъпния cгoвop“ cpeщy двaмaтa.
Бoбoĸoв и Узyнoв ca пyблични личнocти, чиятo peпyтaция e пocтpaдaлa oт бeздeйcтвиe нa paзcлeдвaнeтo, paзглaceнo oт Cпeциaлизиpaнaтa пpoĸypaтypa и нeoбяcнимo cтoялo нa „тpyпчeтa“ извън зaĸoнoвитe cpoĸoвe, гласят мотивите на ВКС.
Даниел Митов осъди прокуратурата на 50 000 лв. за морални вреди, а заместникът му за 20 000 лв.
Софийският апелативен съд (САС) осъди прокуратурата да плати на депутата от ГЕРБ и бивш външен министър Даниел Митов 50 000 лв. за морални вреди, както и 10 200 лв. за адвокатски разноски.
Той и заместникът му в министерството Христо Ангеличин бяха обвинени в безстопанственост. След това Митов бе обвинен в престъпление по служба, а накрая обвинението беше изменено в злоупотреба с доверие. В съда делото приключи за две години, като двамата бяха окончателно оправдани през пролетта на 2020 г.
Заради това дело Христо Ангеличин вече осъди прокуратурата на две инстанции да му плати обезщетение от 20 000 лева.
И тук се разкрива един елемент на несправедливост спрямо обществото. Всички тези огромни суми, които прокуратурата трябва да плати се заплащат от българските граждани, а нито един прокурор, който е допуснал грешка не дава нищо от джоба си. Това е част от проблема – обикновеният българин носи отговорност пред държавата за своите действия или бездействия, но прокурорите не носят никаква. Нещо повече – те дори се издигат в йерархията.
Именно заради всичко изброено решението за закриване на спецпрокуратурата беше правилно. Правилно беше и отстраняването на главния прокурор Иван Гешев, който беше една от основните причини за уронването на доверието в съдебната власт.
Сега е ред на съдебната реформа, която е наложителна.
Още актуални коментари – четете тук
