След като Доналд Тръмп се заинтересува от Гренландия, както и от Канада и Панамския канал, отново се повдигнаха въпросите за голямата островна територия в Арктика, която е автономна част от Дания от 1979 г. Американският президент вижда Гренландия като стратегическа точка, важна за търговията и военното влияние, ситуации, от които зависят арктическите маршрути и наличността на природни ресурси, включително редкоземни метали, нефт и газ. Тази територия не бива да попада под влиянието на конкуренти, особено на Китай.
Интересът към Гренландия се увеличи, след като опасността от топенето на ледовете в Северния ледовит океан отвори нови търговски пътища, променяйки историческите динамики в региона. Русия възстанови множество стари военни бази от времето на Съветския съюз, докато Китай се опитва да укрепи своята търговия в Арктика. Поради това Тръмп посочи, че Съединените щати „имат нужда от острова за своята национална сигурност“, въпреки наличието на вече използвана военна база и друга стратегическа инфраструктура. Президентът изрази готовност за закупуване на територията, но не изключи и военни действия.
Според „Икономист“, САЩ имат дългогодишна традиция в търговските споразумения: през 1803 г. Томас Джеферсън закупува Френска Луизиана, а 64 години по-късно Белият дом плаща на Русия 7,2 милиона долара (около 160 милиона долара днешни пари) за Аляска. В двата случая времето доказа, че това са отлични сделки. Въпреки това, не е известно дали историческият поглед отново ще бъде благосклонен към Тръмп, особено ако той принуди Дания да се откаже от Гренландия.
Ситуацията би се променила, ако споразумението бъде сключено мирно: това със сигурност би било сделка на века, коментира британският седмичник, тъй като би увеличило сигурността както за САЩ, така и за техните НАТО съюзници, и би нанесло сериозен удар на авторитарните режими, докато би могло да се окаже в полза на 56 000 жители на острова, които задължително трябва да бъдат попитани за сделката.
На каква цена обаче би могłо да бъде придобита територията? „Икономист“ се опитва да направи някои предварителни оценки. Разглежда стойността на брутния вътрешен продукт (БВП) на Гренландия, който през 2021 г. възлиза на 3 милиарда долара, което е нищожно в сравнение с над 27,3 трилиона долара на САЩ. Важно е да се отбележи, че 43 на сто от работната сила на острова е заета в държавния сектор. Освен това, повече от половината от бюджета на Гренландия идва от Дания, която инвестира 500 милиона долара годишно. Ако изключим публичния сектор и приемем, че икономическият растеж остава стабилен, а САЩ реализират приходи, равняващи се на 16% от БВП на острова (при положение, че данъчната система остава непроменена), то цената на Гренландия би могла да достигне около 50 милиарда долара – едва 5% от БВП на САЩ.
Трябва ли обаче такава инвестиция да бъде направена? Някои смятат, че не, поне в краткосрочен и средносрочен план. Такъв е случаят с Хавиер Блас, специалист по суровини в Блумбърг. Той твърди, че секторът на суровините е често обект на краткотрайни моди, които обещават да решат глобални дефицити, вариращи от добива на минерали от дълбините на океаните до експлоатацията на астероиди. В днешно време фокусът е върху Гренландия, която обаче реално не е показала резултати. Проблемът, според Блас, е, че тази идея е крайно неосъществима, тъй като досега не е бил добит дори един барел суров нефт и единствената компания, която опита да експлоатира находище на желязо, се провали.
Проучване, извършено от Националния геоложки институт на Дания и Гренландия, публикувано през 2023 г., идентифицира над 50 потенциални минни находища, но повече от половината от тях се намират на север от Полярния кръг, което прави експлоатацията им трудна или невъзможна. Единствено южната част на острова предлага малки находища, но те също са ограничени. „Танбрийз“ (Tanbreez) е единственото значимо находище, съдържащо редкоземни елементи. Според проучването, Гренландия притежава 1,5 милиона тона редкоземни метали, поставяйки я в топ 10 на световните региони, заедно с Китай, Бразилия, Виетнам, Индия и Австралия. Но има множество причини, поради които добивът на редкоземни метали в тези страни е далеч по-осъществим и икономичен от добива на датския остров.
За да бъде добивът рентабилен, цените трябва да скочат драстично, и климатичните промени трябва да разтопят ледовете, за да облекчат работата на минните компании. В контекста на това, „Икономист“ напомня, че „Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на света, и всяка година ледовете намаляват с площ, равна на Австрия. От 80-те години на миналия век обемът на леда е намалял с поне 70%“.
Премиерът на Гренландия Муте Егеде отхвърли офертата на Тръмп, като допълни, че жителите на острова стремят по-скоро към независимост от Дания, отколкото да се свързват със САЩ. За постигането на тази цел, местната икономика трябва да напредне, за да може да се откаже от финансовата помощ от Копенхаген. Поради това Гренландия винаги е търсила сътрудничество с Вашингтон и е отворена за инвестиции от американски компании, отбелязва „Файненшъл таймс“. Към момента на острова функционират само две мини, въпреки че местните власти са издали повече от сто лиценза. От тях само един е в ръцете на американска компания, докато Канада и Великобритания притежават по 23 лиценза.
В допълнение към климатичните предизвикателства, Гренландия има ограничен брой селища, недостатъчно пътища, трудности с транспортната свързаност и необходимост да приеме чуждестранни работници. Също така, наскоро взетото решение за забрана на добива на уран допълнително отблъсква потенциалните инвеститори. От своя страна, администрацията на Тръмп трябва да осъзнае, че колкото и привлекателна да изглежда Гренландия, САЩ вече разполагат с регион, предлагащ сходни икономически, стратегически и отбранителни предимства – Аляска, според „Уолстрийт джърнъл“.
