Иранският режим предупреждава, че ще атакува европейски градове във всяка държава, която се присъедини към военната операция на американския президент Доналд Тръмп, а правителствата в региона вече засилват мерките за сигурност в отговор на ескалацията.
До момента ирански дронове бяха насочени към Кипър, като един от тях порази британска база на Кралските военновъздушни сили на острова, а други бяха свалени, преди да достигнат целите си. В резултат Великобритания, Франция и Гърция изпратиха изтребители, военни кораби и хеликоптери в подкрепа на Кипър, за да го защитят от нови атаки с безпилотни апарати.
След като лидерите на Великобритания, Франция и Германия заявиха готовност да предприемат отбранителни военни действия в Близкия изток, Техеран заплаши с ответни удари на европейска територия.
„Това би било акт на война. Всяко подобно действие срещу Иран ще се счита за съучастие с агресорите. То ще бъде разглеждано като акт на война срещу Иран“, заяви говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи пред държавните медии.
Генералният секретар на НАТО и бивш министър-председател на Нидерландия Марк Рюте предупреди, че Техеран представлява заплаха, достигаща дълбоко в Европа.
„Нека бъдем напълно наясно какво се случва“, заяви той. „Иран е близо до придобиване на ядрен потенциал и способности за балистични ракети. Това представлява заплаха не само за Близкия изток, включително екзистенциална заплаха за Израел, но и сериозна опасност за Европа.“
По думите му Иран е „износител на хаос“, отговорен през десетилетията за терористични заговори и опити за покушения, включително срещу лица, пребиваващи на европейска територия.
Анализ на „Политико“ очертава потенциалните възможности на Техеран и най-уязвимите точки в Европа.
Ракети, насочени към Атина и дори Берлин
Според налична информация Иран разработва междуконтинентална балистична ракета с обсег до 10 000 километра — достатъчен, за да постави европейска, а дори и американска територия в потенциалния ѝ обхват. Това коментира Антонио Джустоци от лондонския мозъчен тръст Royal United Services Institute. По думите му обаче остава неясно дали при настоящия военен натиск Техеран е в състояние да произведе и разположи подобна експериментална система.
Иранският арсенал включва и няколко балистични системи със среден обсег — приблизително до 2000 километра, според базата данни Missile Threat на Центъра за стратегически и международни изследвания. Сред тях са ракетите на твърдо гориво Sejjil и Khorramshahr. В зависимост от мястото на изстрелване те биха могли да достигнат части от Югоизточна Европа, включително райони на Гърция, България и Румъния.
В Румъния функционира американски противоракетен комплекс в Девеселу, изграден за прихващане на потенциални заплахи от Близкия изток. През последните дни охраната на обекта беше допълнително засилена.
Техеран от години определя 2000 километра като самоналожен лимит на своята ракетна програма — праг, който оставя по-голямата част от Европа извън обсега. Според украинската консултантска група Defence Express обаче ракетата Khorramshahr би могла да достигне до 3000 километра при по-лека бойна глава, което потенциално поставя градове като Берлин и Рим в обсег. Анализатори отбелязват, че броят на подобни ракети вероятно е ограничен.
Дронове „Shahed“ и асиметрични заплахи
Иран инвестира сериозно в разработването на безпилотни летателни апарати, които се превърнаха в ключов елемент от военната му стратегия. Дроновете „Shahed“ бяха използвани от руските сили още в началото на пълномащабната война в Украйна. Тези еднопосочни атакуващи апарати имат заявен обсег до 2500 километра.
За да достигнат цели в Европа, те биха трябвало да преминат на ниска височина през държави като Турция и Йордания, но Кипър вече се оказа в обсега им. Според анализатори дронът, поразил британската база в Кипър, вероятно е бил от този тип и е възможно да е изстрелян от Ливан от „Хизбула“ — организация, смятана за прокси на Иран.
Експерти предупреждават и за по-евтини и по-трудно проследими варианти — включително използване на търговски дронове за саботажи и създаване на хаос. Подобни устройства биха могли да бъдат използвани за временно блокиране на граждански летища и нарушаване на въздушния трафик в различни европейски държави. По-сложни сценарии включват удари по военни обекти с дронове, оборудвани с експлозиви.
Въпреки това анализаторите смятат, че рискът от мащабни координирани атаки остава относително ограничен, тъй като през последните години Иран не е залагал основно на подобен тип операции в Европа.
Покушения и мрежи от агенти
През последното десетилетие Техеран е концентрирал усилията си върху сплашване и неутрализиране на критици на режима, особено сред иранската диаспора в Европа. Разузнавателни оценки сочат, че Иран има дълга история на заговори за убийства и нападения на европейска територия.
Държавно спонсорираният тероризъм включва както преки операции на ирански структури, така и използване на организирани престъпни групи. Сред знаковите случаи е арестът на иранския дипломат Асадолах Асади, осъден на 20 години затвор за предоставяне на експлозиви за планирана атака срещу митинг на Националния съвет на съпротивата на Иран.
Албания прекъсна дипломатическите си отношения с Техеран през 2022 г. след мащабни кибератаки срещу държавна инфраструктура. По-рано страната изгони иранския посланик и други дипломати заради предполагаем заговор за атентат срещу лагер на ирански дисиденти. Нидерландия също обвини Иран в участие в убийства на опозиционери на своя територия.
Киберфронтът
Заплахата от Иран не се изчерпва с физически атаки. Страната отдавна е разглеждана като значим играч в кибервойната. Експерти предупреждават, че в контекста на конфликта със САЩ и Израел Техеран може да активизира кибероперации срещу европейски държави — чрез директни атаки срещу правителствени структури или срещу оператори на критична инфраструктура.
„Трябва внимателно да следим ситуацията по отношение на киберсигурността и особено на критичната инфраструктура“, заяви заместник-председателя на Европейската комисия Хена Виркунен пред „Политико“. Тя подчерта и значението на онлайн пространството като канал за вербуване и разпространение на пропаганда.
Иран често се поставя сред четирите основни киберпротивници на Запада — наред с Русия, Китай и Северна Корея. Засега обаче липсват категорични данни за мащабна активна кампания срещу Европа.
Експерти предупреждават, че ако европейските държави открито засилят подкрепата си за Вашингтон и Тел Авив, вероятността да се окажат на прицел ще нарасне. Въпреки отслабването на иранските възможности през последните години, страната продължава да разполага със значителен капацитет — включително стотици специалисти в киберзвена и сериозно финансиране.
