Около 80 дни освен текущите политически събития обществото и медиите неотменно следиха развитието на един протест, който взе екстремна форма и може би затова не остана без внимание – гладуването на общественика Николай Колев – Босия. Той постави много сериозни искания, част от които бяха практически неизпълними, но изтъкна че най-важното в неговата мотивация е да провокира пречистване на ценностната система на българското общество.
„Аз съм тръгнал да създавам един процес, ценности, въз основа на които да се създаде едно общество. Един такъв процес не може да започне от нищото. Той започва от саможертвата… Искам да поставя началото на един дълготраен процес, който да създаде такова общество, в което който и да е на власт, обществото да може да го удари през ръцете и да каже: „Това, което си написал, започвай незабавно да го изпълняваш“. Лидерството е идиотизъм, ние не сме стадо, че да се нуждаем от овен“, каза Босия.
Чисто формалните искания на Николай Ганчев Колев, известен с прозвището Босия, бяха оставка на транспортния министър Ивайло Московски, спиране на корупцията при издаване на шофьорски книжки и разпускането на парламента. През цялото време на гладния протест видният български дисидент и журналист не отстъпи от тях, независимо от факта, че бе ясно, че поне последното е практически неизпълнимо. Той обаче привлече вниманието на обществото и накара родните парламентаристи да изфабрикуват някаква реакция, за да не изглеждат напълно откъснати от действителността и незаинтересувани от пробелма с корупцията.
Като пряк резултат от гладния протест бе създадена парламентарна комисия, която да разглежда сигнали от граждани за нередностите при обучението и изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. Това бе първата победа на Босия, който по това време, след повече от 40 дни глад, се намираше в „Правителствена болница“ и лекарите му правеха вливания, за да запазят живота му.
По-голямата цел на обещественика обаче бе смяната на транспортния министър и реконструкция на политическата система на базата на ценности. Относно второто той заяви още преди де бъде приет в болницата:
„Това, което трябва да се направи, е президентът да свика една общонационална кръгла маса без политици, само с неправителствени, териториални и всякакви сдружения, която да поставя ясно и точно проблемите на България. Въз основа на това да се направи една програма, да се избере един програмен парламент, да се направи едно програмно правителство.“
Практически това искане означава пълна подмяна на политическата система и никога не е било изпълнимо – нещо, което е било упоменато от председателя на НС Цвета Караянчева, която води кореспонденция с него и го призова да прекрати опасната за живота му форма на протест.
Дори и след постигането на съгласие за парламентарната комисия Босия продължи протеста си, докато едно трагично събитие практически не доказа правотата му и не оголи нередности в практиката на транспортното министерство – автобусната катастрофа край Своге, която взе 17 жертви. Министър Московски се оказа неспособен да се справи с корупцията в ДАИ, но след катастрофата вече стана ясно, че лошата работа на министерството убива хора. Индиректно, но неумолимо. Точно това всъщност изтъкваше Босия в своя гладен поход срещу корупцията и бездействието.
Колев искаше оставката на Московски, защото, както твърдеше той, уволнени за корупция служители на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ са възстановени на работа, а практиката на масово купуване на шофьорски книжки, заради която са освободени първоначално, продължава.
Финалният удар срещу министъра обаче не дойде от действия срещу корупцията, а поради стряскащата по мащаб катастрофа. След нещастието Московски подаде оставка /поискана от премиера Борисов/ и в крайна сметка целта на Босия се изпълни, макар че не той бе пряката причина за оставката. Относно инцидента край Своге той коментира:
„Това се очакваше! Аз отдавна очаквах да станем подобен тежък инцидент. Въпросът се състои в друго – не да се прехвърля вина, а това нещо, което стана, поправка, техническа проверка, на „Фотошоп“ нещо, сега стана с оставката на Московски, трябваше да стане много отдавна, за да не се стига до тези протести, защото в момента и отвън и отвътре натискът се засилва и само не много интелигентни властници могат да допуснат това нещо“.
Така след 80 дни гладуване общественикът обяви, че прекратява гладната стачка, но продължава борбата за реформи в обществото и институциите.
„Прекратявам гладната стачка, но борбата продължава. Трябва да се изчисти министерството и „Автомобилна администрация“ от организираната престъпна група. Това престъпно Народно събрание с 3% рейтинг също трябва да бъде разтурено – каза пред БНР Босия – Чувствам се нормално, както и вчера. Не допускам докторите до мен. Разполагам с няколко средства (за борбата си бел.ред.), които са допустими от закона и които предварително съм обмислил. След анализ ще ви кажа, но първо – „Автомобилна администрация“.
Оставката склони Босия да спре да поставя живота си в опасност, но остава въпросът дали това ще бъде началото на някакво събуждане и организирано обществено брожение срещу корупцията, която убива, или ще се превърне за пореден път в ход за замазване на очите на обществото. Това в голяма спепен зависи и от избора на наследник на Московски в транспортното министерство.
Протестът на Николай Колев – Босия, възхваляван от едни и приеман по-скептично от други, постигна поне едно – стана ясно, че все още има хора, склонни да жертват много за общото благо. Бъдещето ще покаже дали обществото може да бъде мотивирано от такива примери и дали хора като Босия, които искат обществото да се опира на принципи и ценности, вместо на полза и зависимости, няма да се окажат в нерадостното положение на последните динозаври.
