Комисията по културата и медиите в Народното събрание одобри отчета за работата на Съвета за електронни медии (СЕМ) за 2024 година. В гласуването „за“ бяха шестима от членовете на комисията, двама гласуваха против, а двама се въздържали.
Заявеното от нас увеличение на бюджета не беше одобрено, сподели временно изпълняващата длъжността председател на медийния регулатор Симона Велева относно финансите на СЕМ. „Нашите правомощия нарастват, но за съжаление, капацитетът ни остава непроменен, което е причина за средна заплата в администрацията на СЕМ от 1981 лева брутно. Нетото е значително по-ниско. Особенно в отдел „Мониторинг“ средната заплата в момента е 1899 лева“, обясни тя. Велева добави, че срокът за поддръжката на системата за мониторинг на СЕМ изтича тази година, което ще изиска целево или допълнително финансиране за нейното продължаване. Тя също така предложи, ако има политическа воля, системата да бъде подобрена.
Тошко Йорданов, председател на комисията, заяви, че „Има такъв народ“ (ИТН) няма да подкрепи доклада от медийния регулатор. „СЕМ, който трябва да бъде независим наблюдател, е станал политически пристрастен“, коментира той. Йорданов цитира част от доклада, отнасяща се до наблюденията за изборите за Народно събрание, в която партийният лидер Костадин Костадинов от „Възраждане“ атакува устно журналистката на Би Ти Ви Мария Цънцарова в опит за публично дискредитиране, последван от критика от Слави Трифонов от ИТН, който също беше недоволен от въпросите на водещата. „Когато журналист показва агресивна пристрастност, гостът, без значение кой е, има правото да реагира на начина, по който му задават въпросите“, добави Йорданов. „Проблемът е защо СЕМ придобива позиция в ситуация, която не е тяхна работа“, продължи той.
„Мога да ви уверя, че СЕМ наистина се старае да избегне политически оценки и пристрастия. Все пак, защитаваме позицията си, когато се появят нападки към конкретни журналисти, тъй като това е част от нашата задача – да защитаваме свободата на словото. Напомням ви, че по време на управлението на Николай Денков, когато той изрази остро мнение за Соня Момчилова, СЕМ също реагира и противостоеше на всякакъв натиск“, посочи Симона Велева.
Манол Пейков от „Продължаваме промяната – Демократична България“ обяви, че ще поддържат доклада. „Смятаме, че, особено при условията на финансирането на СЕМ, те извършват значима работа. Според нас, вършат работата си добре“, добави той. По негово мнение, СЕМ точно и професионално е отразил случая с речта на омразата срещу Цънцарова.
По време на заседанието генералният директор на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков повдигна актуални въпроси относно работата на обществената медия.
„Известен е проблемът с мултиплексите. Обращал съм се към СЕМ с искане за промяна на лиценза, тъй като разпространителният метод е част от лиценза, издаван от тях. Те отказаха. Може би е нужно да го разгледате“, каза Кошлуков. Той уточни, че в член 45 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) няма яснота относно броя и вида на програмите, които БНТ разпространява. „Дали една, две или три – това зависи от лиценза“, добави Кошлуков.
По думите му, ако СЕМ и народните представители бъдат готови, от БНТ „с удоволствие“ ще прекратят разпространението на две програми от мултиплекса – БНТ2 и БНТ3. „Това ще доведе до значителни спестявания от пет до шест милиона лева. Четвъртият канал е на сателит и е създаден с решение на Министерски съвет. Обръщал съм се и към тях през годините, но никой не ползва сателит. Кой в днешно време работи със сателит?“, добави генералният директор на обществената телевизия.
„Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват сигнал, а законът им гарантира достъп на всички български граждани. Това е много важно. Във всяко малко населено място всеки трябва да може да получи сигнал чрез антена“, подчерта Симона Велева, която изпълнява длъжността председател на СЕМ. Според нея осигуряването на достъп до информация за всички български граждани, независимо къде се намират, е от основно значение. „Държавата е поела ангажимент да гарантира този достъп и начинът, по който да се реализира, е именно чрез БНТ и БНР“, добави тя.
„В България сигналът ще бъде достъпен за всички, това е БНТ1“, уточни Кошлуков. Той посочи, че загубите не идват само от каналите, а и от отчисленията за авторски права. „С националното покритие, плащаме значително по-високи такси на „Профон“, „Музикаутор“ и други. Така ще спестим много повече от шест милиона“, заключи генералният директор на БНТ.
