Комисията за противодействие на корупцията (КПК) е открила конфликт на интереси във връзка с Райна Манджукова, директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) към Министерството на външните работи, според информация, публикувана на сайта на комисията.
Според КПК, Манджукова, занимаваща се с висша публична длъжност, е подписала граждански договор на 7 август 2023 г. в частен интерес на свързаното с нея лице и нейната сестра – Л.Н., което е в нарушение на закона. Договорът е за придружаване на деца от български общности между 8 и 18 август 2023 г. за екскурзии, летен отдих и обучение. Платената сума за услугата е 253,24 лева.
Заради това, комисията е наложила глоба от 5000 лв. на Манджукова. Решението, което е обявено на 9 юни, не е окончателно и може да бъде оспорено в административния съд в София. Оспорването трябва да се извърши в срок от 14 дни след уведомяване, а сумата може да бъде платена доброволно в рамките на 7 дни от уведомлението за решението.
„Комисията прави заключенията си за наличието или отсъствието на конфликт на интереси въз основа на събрани доказателства съгласно Административнопроцесуалния кодекс, а в конкретния случай, резултатите водят до заключението за наличие на личен интерес от страна на свързано лице по време на служебните правомощия на Райна Манджукова, както и до отсъствие на такъв в другите аспекти“, се отбелязва в решението на КПК.
Комисията не е установила конфликт на интереси във връзка с договори между Манджукова и другите ѝ брат и сестра – Д.Б. и Н.Л., както и с три компании, поради отсъствие на служебни правомощия в период от 15 юли 2022 г. до 19 март 2025 г.
„Все още не съм получила решението и не съм се запознала с него“, заяви Райна Манджукова при запитване от БТА.
В решението на комисията е представена и позицията на адвоката на Манджукова. Според него, практиката на Върховния административен съд показва, че основното при разкриването и анализирането на съответния закон е, че се преследва облага в случаите, когато тя е незаконна или е получена неправомерно в следствие на публичната длъжност. Адвокатът добавя, че в този случай платеното по гражданския договор е резултат от действително извършен труд и е символично, поради което не представлява нарушение на закона.
Адвокатът изразява становището, че вероятността за установяване на конфликт на интереси в случая е несъществуваща и, следователно, полученото възнаграждение от законното и съвестно изпълнение на задълженията по договора не води до личен интерес по смисъла на Закона за противодействие на корупцията. Той подчертава необходимостта от събиране на допълнителни доказателства по случая и възможността за назначаване на експертизи, ако е необходимо.
КПК обаче не приема обясненията и аргументите, представени от адвоката.
Разследването на комисията по въпроса е започнало след получен сигнал.
