Германският композитор Паул Хиндемит, който днес отбелязва 130 години от своята рождена дата, е роден в семейство на художник и сам проявява страст към рисуването. В продължение на повече от две десетилетия той и съпругата му Гертруд изпращат ръчно създадени коледни и новогодишни картички, съобщава списание „Би Би Си мюзик“.
Последната от тях, създадена през декември 1963 г., е особено емоционална. Тя представлява двоен автопортрет на Хиндемит, свирещ на орган, зад чиито мехове стои веселяша лъв. Лъвът, който често се появява в неговите рисунки, е символ на Гертруд, чийто зодиакален знак е Лъв. Тази подробност чертае интересен контекст на личността на Хиндемит, опровергавайки разпространеното схващане за него като строг композитор.
„Малцина от големите композитори са възприемани като по-сериозни от Хиндемит, но на истината е, че той притежава хумор, който често остава незабелязан и който присъства както в абсурдните му картини, така и в мнозинството от неговата музика“, коментира списанието.
Ранните му творби, създадени през 20-те години на 20-ти век, изразяват надеждността за нов световен ред. Дългогодишният му приятел Пол Захер, меценат и диригент, по-късно го описва като „лошото момче на съвременната музика“.
„Ранните му произведения бяха наистина смели, без да търсят популярността на публиката, отдаващи се на традицията. За разлика от Втората виенска школа, музиката му включва силен ритъм, който ми харесваше много. Той можеше да бъде наистина весел и забавен“, споделя Захер, който добавя: „Беше малък, със сини очи, с голяма плешива глава и огромна виола“.
Наистина, виолата или цигулката са незаменима част от живота на Хиндемит в началото на неговата кариера.
Паул Хиндемит е роден на 16 ноември 1895 г. в Ханау, Германия. Възпитан е в строг стил от баща си, художник и декоратор. Неговият музикален талант се проявява рано и той започва да учи цигулка още в детството си.
През 1914 г. се присъединява към оркестъра на Франкфуртската опера, а през 1917 г. става негов концертмайстор. В този период започва да композира забележителната серия сонати за цигулка. Пише също и произведения за виола, инструментът, на който свири като основател на квартет „Амар“ през 1921 г.
Хиндемит възражда Баховия контрапункт и в своя блясък, през 1942 г., създава своята мащабна композиция за пиано Ludus Tonalis („Игра на тонове“), която включва интерлюдии и фуги в 24 тоналности и е по случай 200-годишнината от „Добре темперирано пиано“ на Йохан Себастиан Бах.
Друго значимо произведение на Хиндемит е песенният цикъл Das Marienleben („Животът на Мария“), вдъхновен от стихове на Райнер Мария Рилке. Пианистът Глен Гулд, голям почитател на композитора, записва цикъла през 1977 г. в сътрудничество със сопраното Роксолана Рослак.
„Творчеството му е наистина симбиоза между екстаз и разум“, заявява канадският пианист, който печели единствената си награда „Грами“ благодарение на Хиндемит, но не за изпълнения, а за най-добри бележки към албум от 1973 г. Гулд пише есе, придружаващо записи на пианото сонати, озаглавено „Хиндемит: ще дойде ли времето му? Отново?“, в което казва, че почитателите на Стравински и Шьонберг подценяват германския композитор.
Това се случва 10 години след смъртта на Хиндемит, период, когато обикновено популярността на даден композитор е най-ниска, пише „Би Би Си мюзик“. Той не е жив, за да рекламира произведенията си, а не е минало достатъчно време след смъртта му, за да бъде уважаван като „класик“.
Въпреки че не е толкова известен като Барток и Стравински, Хиндемит все пак получава признание за творби, написани за пренебрегвани инструменти като контрабас, бас туба, алтхорна и виола д’аморе.
След началния си експресионизъм и произведения, които отразяват сензацията от Ваймарската република, Хиндемит преминава към по-строг неокласицизъм. През 1927 г. се премества в Берлин, за да преподава композиция в Консерваторията, където пише и теоретични трудове.
Нацисткият режим обаче го определя като „болшевик на културата“, „атонален шумотворец“ и „дегенеративен композитор“. Произведенията му са забранени и в знак на протест диригентът Вилхелм Фуртвенглер напуска поста си в Берлинската опера, пише в „Ню Йорк таймс“.
Хиндемит е ариец, но съпругата му е наполовина еврейка и през 1934 г. двойката е принудена да напусне Германия и се установява в Турция, където композиторът помага за изграждането на традиции в класическата музика.
През януари 1936 г. той е в Лондон за премиерата на своя концерт за виола Der Schwanendreher, но смъртта на крал Джордж V отменя проявата. Композиторът прекарва шест часа в офиса на Би Би Си, за да създаде „Траурна музика“ за виола и струнни инструменти, която изпълнява същата вечер по радиото.
През 1940 г. се установява в САЩ и започва да преподава композиция в Йейл. „Симфонични метаморфози“ по мотиви от Карл-Мария фон Вебер отразяват разцвета на американската оркестрова сцена по време на войната.
През 1946 г. Хиндемит получава американско гражданство и през 1949 г. се завръща за първи път в родната Германия. За негова радост, инсталацията му от релси и детски влакчета е непокътната и функционира, съобщава „Ню Йорк таймс“.
През 1953 г. композиторът се връща в Европа, като последното му жилище е в швейцарското селце Блоне, близо до Женевското езеро. За съжаление, Хиндемит не успява да задържи популярността си в следвоенната култура. По този начин той преживява същата съдба на Рихард Щраус, който след Първата световна война остава позабравен в полза на Хиндемит и други млади композитори.
Кулминацията на творчеството му са опери като „Кардилак“ (1926), „Матис художникът“ (1938) и „Хармонията на света“ (1957), вдъхновена от живота и теориите на астронома Йоханес Кеплер.
В дните преди Коледа през 1963 г. композиторът и съпругата му започват да изпращат ръчно рисуваните картички, но поради влошеното му здраве той попада в болница. Паул Хиндемит умира на 28 декември 1963 г. на 68-годишна възраст във Франкфурт. Неговите близки приятели започват да разбират, че нещо не е наред, след като за пръв път от години не получават картичка от него.
В българската поп култура името на композитора става известно през 2008 г., когато в киносалоните излиза филмът на Андрей Слабаков „Хиндемит“. Въпреки това, абсурдистката комедия няма нищо общо с класическата музика.
„Хиндемит“ е нещо, което всички хвалят, без да го разбират“, казва режисьорът в интервю за списание „Бела“.
„Метафората с неговото име е свързана най-вече с реклами. То е нещо като рекламно лице, което представя всичко в този филм… В последно време има рекламни кампании с личности, които изобщо не са свързани с продукта. И в своя филм съм ползвал подобен подход, може би в известна степен прекалено, но това е жанрът. Възможно е да става дума за трагикомедия на абсурда“, уточнява Андрей Слабаков в интервю, публикувано в Dnesplus.bg. Режисьорът е направил и друг филм, носещ името на композитора – „Вагнер“ (1998).
