На фона на опитите за постигане на мир в Украйна Москва започна да втърдява тона си по отношение на Европейския съюз, като в оборот за пореден път беше вкарана и темата за ядрената ескалация.
Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова изрази сериозна тревога от „милитаризацията“ на Германия и на Европа като цяло, приписвайки на канцлера на Германия Фридрих Мерц политика на ескалация и враждебност към Русия.
Тя посочва, че Германия планира значително да увеличи своите военни разходи до 3,5% от БВП до 2029 г., надминавайки целите на НАТО, което според Москва е опасен знак за засилване на конфликта.
Любопитното е, че говорителката на Кремъл не обвинява за това американският президент Доналд Тръмп, който неколкократно е акцентирал, че държавите от Европа трябва да увеличат военните си разходи.
Захарова акцентира, че тази „милитаризация“ се съчетава с усилваща се антируска реторика, която „буквално всеки ден“ става все по-агресивна и войнствена, предизвиквайки безпокойство сред германските граждани и разпалвайки милитаристични настроения в Европа.
Тя нарича това курс на ескалация и заявява, че Москва ще реагира „своевременно и жестоко“ срещу всякакви военни стремежи, които застрашават руската сигурност.
В този контекст на напрежение, Захарова критикува решението на Германия, Великобритания, Франция и САЩ да отпуснат на Украйна тежки и далекобойни оръжия, включително крилати ракети „Taurus„, които могат да достигнат до руска територия.
Тя посочи, че подобно действие превръща Германия в страна, участваща косвено във военния конфликт, и предупреди за възможен „решителен ответен удар“ срещу военни обекти на онези държави, които доставят оръжие на Киев.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров също подчерта, че в Берлин отдавна тайно е взето решение за подкрепа на удари срещу руска територия, което Москва възприема като опасна провокация.
Споразумението за военно-техническо сътрудничество между Русия и Германия, действащо от 1996 г., бе прекратено официално през юли 2025 г., което е отговор на настоящите политически и военни напрежения.
В същото време Москва обвинява западните страни, включително България, Полша, Финландия и Румъния, в нелегална контрабанда на оръжие за Украйна, което се възприема като част от мащабна дезинформационна кампания от западните държави.
Преговорите за мир между Русия и Украйна се водят в сложен контекст.
Русия декларира готовност да участва в трети кръг преговори в Истанбул при условия, които гарантират нейните интереси и сигурност. Киев от своя страна запазва твърди позиции, отказвайки ултиматуми и настоявайки за запазване на своя суверенитет и „червени линии“ като неутралитет.
Москва приветства ролята на страни като Китай и Бразилия в посредничеството за дипломация и мирно уреждане, като настоява за спазване на международното право и териториалната цялост на Украйна и региона.
Геополитическият фон показва ескалация на конфронтацията между Русия и Запада, при която ЕС и САЩ ускоряват доставките на модерно въоръжение за Украйна, за да засилят нейните отбранителни и ограничени настъпателни способности.
Това включва системи за ПРО, системи за далекобойни удари и тежка техника, което Кремъл възприема като стъпка към разширяване на военната конфронтация.
