Константин Бачийски, ПП за ДЕБАТИ.БГ: С кабинета нямаше да има проблем, ако бяхме направили сделка със задкулисието

Константин Бачийски е роден през 1978 година. Председател на политическа партия „Средна европейска класа“. Народен представител от парламентарната група на „Продължаваме промяната“ в 47-мия Парламент, избран от Бургас. 

Г-н Бачийски, кои бяха факторите, които доведоха до падането на кабинета „Петков“?

Това правителство не беше склонно да прави компромиси и сделки с мафията. За пръв път в най-новата история на България имахме правителство, което излъчва такива представители – от министър-председателя г-н Петков, през заместник-министъра на земеделието г-н Христанов, до шефовете на агенции като проф. Даскалов, та дори до хората, които стоят на първа линия – или на границата, както в случая с „Капитан Андреево“. За пръв път имаше хора, които желаят да направят истинска промяна и да се опълчат срещу безобразията, които са се случвали в България през последните 30 години.

За пръв път имаме такова правителство, което не искаше да си затвори очите, не искаше да направи сделки със задкулисието и мафията и това е една от основните причини за падане на това правителство. Ако това правителство си беше затворило очите и беше направило сделки с хората от задкулисието и с техните политически представители, вероятно щяхме да имаме най-стабилното правителство през последните 30 години. Сделка можеше да се направи и с „Има такъв народ“, ако бяхме дали 3,9 милиарда лева на МРРБ, които да отидат в същите фирми, разследвани от министър Рашков, същите, които носят парите в чували. Ако бяхме направили тази сделка, нямаше да има проблем с кабинета.

Ако бяхме направили сделка с ГЕРБ да не закачаме техните схеми, най-вероятно също нямаше да имаме проблеми, правителството щеше да бъде стабилно. Ако бяхме направили сделка с ДПС да не закачаме техните интереси, най-вероятно също нямаше да имаме проблеми. Правителството можеше да направи сделка с всяка една от тези формации и с икономическите интереси, които стоят зад тях, но правителството на промяната не се поколеба да отстоява обещанията, с които влезе във властта – да направи коренна промяна в ситуацията у нас.

Правителството не промени своите принципи – смятам, че това беше основната причина за падането му. Ние продължихме и продължаваме да се борим с безобразията, които са се случвали в българската държава и институции през последните 30 години.

Имаше ли борба срещу промените в Закона за КПКОНПИ?

Сигурен съм, даже съм виждал доказателства как вътре в коалицията – от страна на ИТН, имаше съпротива срещу това законът да бъде приет и изобщо да се разглежда. Затова „Продължаваме промяната“ внесе закона самостоятелно – това е ключов елемент за трансформацията на България. Независимо дали по закона има забележки, те винаги могат да се отстранят между първо и второ четене. Имаше обаче съпротива КПКОНПИ да бъде независима.

ИТН искаха решенията на ръководството на КПКОНПИ да се взимат с единодушие – тоест дори и само един от представителите в ръководството на КПКОНПИ да е против взимане на дадено решение, то да се спира. Това означава, че комисията нямаше да може да работи и отново щеше да има чадъри над определени хора, щеше да има недосегаеми хора. За мен това е абсолютно недопустимо. Законът трябва да е такъв, че да мери с един аршин, а КПКОНПИ да е независима и да може да си свърши работата, а не отново да бъде бухалка и да работи срещу едни, а други да прави недосегаеми. Това е една от основните причини за саботирането на този закон.

Той обаче е толкова важен, че сложихме промените в КПКОНПИ като условие за съществуване на втори кабинет в рамките на този парламент. Ние не бихме участвали в управление, в което Законът за КПКОНПИ да не бъде приет и то в кратки срокове, за да могат нещата да се случват.

За да се направи една промяна, тя има два елемента. Първо, законът да позволява това да се случи – и сега има много закони, които реално са добри, но не се прилагат в своята цялост. Второто условие, което трябва да бъде изпълнено, за да се случва промяната, е да има хора с желание и смелост. Много често виждаме, че в българските институции има хора, на които или не им достига смелост, или поради други мотивации, работят не в полза на държавата и гражданите, а в частен интерес.

Споменахте програмата с шестмесечен срок, която „Продължаваме промяната“ изготви за кабинета „Василев“ – добра програма ли е тя?

Програмата е направена така, че за да бъде изпълнена, трябва да се работи на много високи обороти. Програмата е доста амбициозна, целите са доста амбициозни. Смятам, че ако тези неща бъдат изпълнени в следващите шест месеца, наистина ще видим една променена България и то към по-добро.

Разчитате ли на подкрепата на улицата – има обявено голямо шествие за днес в 17:00 часа в подкрепа на кабинет „Василев“?

Разбира се, приветстваме гражданите, които имат активна позиция и ни подкрепят. За да реализираме тази програма обаче, на нас ни трябват 121 депутати в зала. Ако в рамките на този парламент не можем да излъчим такова мнозинство, остава да го търсим в следващия парламент. Тогава наистина ще разчитаме на гражданите на Република България да ни подкрепят, така че да имаме повече народни представители и да можем да свършим това, което обещавахме и за което работехме в последните месеци.

Хората видяха, че ние не направихме нито един компромис със задкулисието. Видяха, че ние тръгнахме да се борим срещу мафията и че искаме да променим България към по-добро. Смятам, че това се разбра, въпреки икономическите трудности, които се дължат предимно на международни фактори и много слабо зависят от българското правителство. Най-важното нещо, което хората видяха, са чистите мотиви, с които това управление се бореше срещу безобразията след Промените в България.

Според Вас действията на президента Радев помогнаха ли на правителството на Кирил Петков да падне?

Може би диалогът между двете институции можеше да бъде по-добър. Може да се каже, че прехвръкнаха искри. Президентът Радев и преди винаги е имал позиция, бил е коректив за изпълнението на програмите, на което и да е правителство. Диалогът обаче можеше да бъде много по-добър. Не виждам парламентарна сила извън сегашното управление, която да има воля и желание да направи трансформацията, заради която голяма част от българското общество беше по улиците преди две години. Протестите продължиха дълго време и хората наистина имаха желание да си отвоюват държавата, да направят промяна. Президентът Радев тогава беше на площада. Смятам, че ако той все още вярва, че това трябва да се случи, би могъл да подкрепя действията на това правителство.

Разделителната линия не само в обществото, но и в политиката, вече е много дълбока. Хората разбраха кой от коя страна на бариерата е. Нямам как човек да не се ориентира – позициите са ясни, ясно е кое правителство спря течовете към фирми, близки до мафията, ясно е кое правителство за пръв път имаше волята да спре безобразията на „Капитан Андреево“ – външна граница не само на България, но и на Европейския съюз, видя се, че оттам само официалните приходи, от които се е лишавала държавата, са били 50 милиона на година. Със запушването на това кранче, ние спряхме теч от над 500 милиона лева за последните 10 години.

Такива крачната има много. Те могат да бъдат затворени само ако има воля и то от най-високо ниво в държавата. Смятам, че взаимоотношенията между президент и кабинет можеше да бъдат на много по-високо ниво. За съжаление, това време мина. Да се надяваме, че оттук нататък президентската институция ще подкрепя хората, които желаят да направят реформите в България.

Още актуални интервюта – четете тук.