През април фалитите на компании в Япония са се увеличили с 5,7% в сравнение с предходната година и достигат 828, което е най-високата стойност за този месец през последните 11 години. Причините за този растеж са недостигът на работна ръка и растящите цени, според проучване на консултантска фирма, цитирано от Киодо.
Статистиката обхваща фалитите на компании с дългове над 10 милиона йени (около 68,400 долара – бел. ред.), уточнява вестник „Джапан таймс“.
Фалитите, свързани с недостига на работна ръка, са 36 и представляват рекорден брой за април от 2013 г. насам, когато са налични подобни данни. За банкрутите, свързани с повишаването на цените, се регистрират 56 случая.
По секции най-много фалити са отчетени в сектора на услугите, включително ресторанти – 292, с ръст от 10,6% на годишна база, следвани от строителството с 152 и търговията на дребно с 106, според „Токио Шоко рисърч“.
Служител на фирмата за пазарни проучвания посочи трудностите, пред които са изправени малките и средните предприятия в Япония относно осигуряването на достатъчно персонал, тъй като не могат да следват темпа на увеличение на заплатите, наблюдаван в големите компании.
Според последните официални данни брутният вътрешен продукт (БВП) на Япония е спаднал с 0,7% през първите три месеца на 2025 г. в сравнение със същия период миналата година. Това е първата икономическа свивка от първото тримесечие на 2024 г. и показва слабо потребление и намаляване на износа, което подсказва, че японската икономика губи импулс от международното търсене, дори преди обявените от президента Доналд Тръмп мита на 2 април върху вноса в САЩ.
Ситуацията в Европа
На ниво Европа, данните от Евростат показват, че през първото тримесечие на 2025 г. фалитите на компании са нараснали в повечето экономически сектори, най-силно в хотелиерството и ресторантьорството, информационните технологии, образованието и социалните услуги, но са намалели в строителството и транспорта.
Най-значителен ръст на подадените заявления за фалит през този период е наблюдаван в Гърция (35,9%), Швеция (22,7%) и Естония (20,4%). Най-значителен спад е регистриран в Кипър (70%), Малта (66,6%) и Латвия (21%). В България фирмите, подали заявления за фалит, са намалели с 5,9% през първото тримесечие на 2025 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г., според европейската статистическа служба.
В Австрия, където бяха отчетени ръст на фалитите през първото тримесечие на 2025 г., засегнатите сектори са сходни с тези в Япония. Секторът на търговията на дребно в Австрия регистрира 299 случая на несъстоятелност, следван от строителството с 250 и ресторантьорството с 167. Общо 1134 случая на корпоративна несъстоятелност, което е с 3,94% повече в сравнение с периода през 2024 г., когато бяха достигнати рекордни нива. Включвайки и многото откази за обявяване в несъстоятелност поради липса на активи (861 случая, ръст от 50,79%), общият брой на фирмите в колективна несъстоятелност достига 1995, с увеличение от 20% спрямо предходната година.
Фалитите в България
През първото тримесечие на 2025 г. в България броят на фирмите, влезли в процедура по несъстоятелност, включая обявените за несъстоятелност, е 1091, според информация от Националния статистически институт (НСИ). Сравнено с четвъртото тримесечие на 2024 г. се наблюдава намаление на тези случаи с 6,4%. Въпреки това, спрямо същото тримесечие на 2024 г., банкрутиралите фирми нарастват с 10%. Най-забележимото увеличение е наблюдавано в сектора „Търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети“, където достигат 88,5%.
Очакването за увеличение на броя на фирмите, обявяващи несъстоятелност в България, е 2% както за 2025 г., така и за 2026 г., съгласно прогнозите на експертите от „Алианц Трейд“. Според анализаторите, тези нива остават под средните глобални стойности, но има очакване за повишение с 6% и 3%. Въпреки това, на фона на увеличението на фалитите в световен мащаб, ситуацията у нас изглежда относително спокойна, но не трябва да ни успокоява, тъй като има ясна тенденция за удължаване на сроковете за плащания и увеличаване на проблемните сектори.
Дани за българското законодателство и дългите процедури по несъстоятелност ни карат да следим тенденциите внимателно, но и в контекста на промените в плащанията от български компании. В транспортния сектор традиционно се отчита висок брой случаи на забавени плащания, а сроковете за погасяване там надвишават 90 до 120 дни. Ситуацията в строителството и земеделието остава стабилна, но малките строителни компании срещат трудности. В земеделието, особено малките производители, изпитват недостиг на средства.
В хранителния сектор, особено в месната индустрия, се наблюдава увеличение на просрочията, достигащи до 120-180 дни, заради рекламации по качеството на продукцията.
Някои длъжници търсят споразумения с Националната агенция за приходите за разсрочване на задължения, особено в транспортния сектор. Все по-често се наблюдават сделки по продажба или промяна на собствеността на фирмите, което води до допълнителни забавяния при погасяването на дълговете.
Въпреки че към момента няма съществени увеличения на фалитите на вътрешния пазар, длъжниците все по-често споделят информация за реформи в бизнеса, което води до забавяния в обслужването на дълговете. Междуфирмената задлъжнялост расте до 90-150 дни, което допълнително затруднява положението на малките компании.
Експертите на „Алианц Трейд“ отбелязват, че забавените плащания също нарастват при експорта на български компании. Очакванията за усложняване на икономическата ситуация на глобално и регионално ниво остават реални, особено при продължаваща инфлация и високи лихви по кредитите, което ще направи оцеляването на бизнесите още по-трудно.
Прогнозираният ръст на фалитите в световен мащаб през 2025 г. носи риск за около 2,3 милиона работни места, предупреждават експертите.
