Говорилнята с тема „корупцията“ продължава. Последната седмица имаше и нов сондаж в общественото мнение (в национален тв референдум). Едни, иначе умни, хора пак разсъждаваха за корупцията в държавата. Дълго и безсмислено. Преди дебата публиката бе разделена 50 на 50 – ще я преборят ли корупцията или не? След дебата оптимистите рязко намаляха.
Защо?
Ами защото всички приказки по тази тема се въртят около законите, които си ги има, но не се прилагат; около това кой да назначава шефа на поредния орган; около „в едно ли да се обединят звената“, а и защо, когато няма правна логика; колко са тези министерства, агенции, съдилища, бюра и пр., …които са почти толкоз, колкото са разузнавателните ведомства на САШ в United States Intelligence Community. Следват обяснения по най-важното : що е корупция и как да я борим по високите етажи на властта? Каква е тънката разлика между корупция и корупционни престъпления? И… колко дявола могат да се съберат на върха на една игла, също.
Но на хората в България им е все едно кой и какво обяснява.Те знаят, че я има корупцията и искат едно – някой, по някакъв начин да я възпре.
Ама как? И – дали?
Защото тя, корупцията идва в плик и под масата, не оставя следи. Проблемът е как да харчиш, но сто на сто има упътване по въпроса…
В помощ на бъдещите законодателни съчинения ще дам едни примери за корупция. И те – всичките – в крайна сметка са по високите етажи на властта. Защото за едни висок етаж е Министерският съвет, за други – областният и общинският, за трети – селското кметство.
Корупция е:
Всички участници в КСНС да идват до президенстството (два пъти по пет-шестстотин метра в едната посока, в рамките на една седмица) с лимузини за над сто бона и с шофьори и охрана, на които ние плащаме заплатите.
Корупция е да се уж съкращава администрацията, а да се вдигат заплатите в бюджетния сектор с 600-700 милиона. (Както е корупция и да казваш, че нещо щяло да струва между 65 и 80 милиона. Ами тези – междинните – 15 милиона как ги пресмятаме?)
Корупция е големите началници в администрацията да имат персонални коли и шофьори, които, освен всичко друго, да им бъдат и персонални слуги и да возят и отвозват съпруги, тъщи, свекърви и деца до фитнес, тенис, молове и пр. Да им косят ливадите и да им слагат зеле в бидони.
Корупция са и костюмите, обувките, ризите и вратовръзките за повече от една министерска заплата комплекта. (Както и ролексите, най-общо казано).
Корупция са и всекидневните прически, които месечно струват повече от две средни пенсии.
Корупция са и командировките с държавни пари на депутатите до екзотична си лелина, както и до родните им места, които по съвпадение са техни избирателни райони; или обратното.
Корупция е да се правят магистрали, а пътищата между селата до приличат на Волоколамското шосе.
Корупция е всички, повтарям: всички, циганета в некои села да са астматици и епилетптици и да получават от нашите пари за това във вид на пенсии, иначе да пращят от здраве, а лекарите, които са им издали медицинските, да говорят на немски само с мерцедесите и беемветата си, на каквито не се вози дори и Меркел.
Корупция е да се знаят кои печелят от телефонните измами, да им стърчат къщите, които не са построени с пот на челото и да не им поискаш сметка: я да видим от какво си изкарваш парите и колко са те; и колко ти струва къщата. Бързо и лесно.
Корупция е в залата на Парламента в петък да им 15-ина депутати.
Корупция е в парламента да влизат хора, които говорят лош, ама много лош български, но да не можеш да си изпиеш сутрешното кафе, без да ги видиш и чуеш в сутрешните телевизии.
Корупция е лаченият автомобилен парк в НС и в министерствата да се сменя периодично с т. нар. обществени поръчки, а да няма пари за линейки.
Корупция е премиерът да влиза в парламента с охрана, а в селата да няма кьорав полицай.Както е корупция пред президентството да има гвардейци с лъскави униформи с гайтани и калпаци с орлови пера, а в полицията, армията и пожарната да си купуват дрехи втора ръка.
Корупция е шадраванчето между Археологическия и Президенството жизнерадостно да пръска вода и да разхлажда, а в селата около Панагюрище да се връщат към кобилиците и менците.
Корупция е държавните болници да дават пари на частните болници за некви си услуги, които могат да си осигуряват и сами. Корупция е 11 600 души да се запретнат, за да върнат над 200 000 деца в училище, а в крайна сметка екипите за обхват и приобщаване да прихванат и приобщят 12 000, евентуално.
Корупция е да си преместиш Парламента за страшни кинти в Партийния дом, малко след като си му махнал петолъчката.
Корупция е един не особено известен актьор да стане депутат и да получава 3200 лева (без екстрите), а банкоматът да пуска на колегите му от театрите 400-500…
Корупция е да знаеш имената на собствениците на футболните отбори, а да не можеш да си спомниш как се казва треньорът и централният нападател, защото – как да му произнесеш името…
Можем да продължим с изброяването. Но има ли смисъл? Защото си го знаем всичко това, живеем си с него, че даже и попривикваме. А то покварява, развращава и разваля – какъвто е най-общият превод на латинската corrumpo.
Така – някак по-лесно – ще разберем защо в заглавието се говори за глупаци. И кои са те.
А какво не е корупция?
Ами цял живот да пишеш добри книги, да се трудиш в извънстоличен вестник, да те награждават, да те превеждат в чужбина, да правят пиеси по романите ти… И накрая – да получаваш пенсия и тя да е точно с три лева по-голяма от тази, за която се дават коледни и великденски добавки. Както стана с един мой добър приятел. Няма да му казвам името.
