Лидерите на ЕС се подготвят за криза в доставките на газ, която може да замрази цели сектори от икономиката на блока. Страховете нарастват, заради евентуалното спиране на големия тръбопровод, пренасящ руски газ за Европа, и опасността, че ще бъде затворен завинаги.
Сценарият, при който богатите европейски страни трябва да разпределят потреблението на енергия и да решат дали да изключат големи индустрии приближава, тъй като потокът на природен газ към Европа през газопровода „Северен поток“ падна до нула в понеделник. Спирането беше част от планирано 10-дневно прекъсване, но анализатори и служители се притесняват, че руският Газпром, който вече е спрял или ограничил доставките на газ за 12 страни от ЕС, може да избере да не активира повторно газопровода „Северен поток“, когато работата по поддръжката приключи.
Подобен ход би вкарал икономика като германската в още по-голяма криза. Германският вицеканцлер Роберт Хабек в неделя го нарече „политически кошмарен сценарий“.
Всички погледи са насочени към „Северен поток“
„Какво се случва след поддръжката? Това е, което всички ще следват“, каза Ед Кокс, ръководител на глобалния отдел за втечнен природен газ (LNG) във фирмата за разузнаване на стоки ICIS.
Някои анализатори твърдят, че Русия няма вероятност да отвори отново тръбопровода и ще намери извинения да го остави затворен след 10-дневното спиране за поддръжка.
Този сценарий е „доста вероятен“, според Александър Габуев, старши сътрудник във Фондацията Карнеги за международен мир във Вашингтон. Той твърди, че пълното спиране на доставките на газ за Европа е ключов инструмент в арсенала на руския президент Владимир Путин за разделяне на Европа заради Украйна точно преди зимата, когато най-силно ще се усетят последиците от недостиг на газ.
Финансовият министър на Франция Бруно Льо Мер изрази този страх в неделя, като каза, че пълното спиране на руския газ за Европа е „най-вероятният вариант“ и че страните трябва „да са в бойна позиция от сега“.
На 20 юли служители на ЕС в Брюксел ще публикуват план за готовност през зимата, който ще се опита да гарантира, че страните разполагат с достатъчно газ, в отоплителния сезон. Но подробностите за плана засега са неясни.
„Ситуацията очевидно е сериозна и трябва да бъдем адекватно подготвени за всяка възможност“, каза говорител на Европейската комисия в понеделник.
Други обмисляни варианти включват спасяване на енергийните компании, поемане на контрол върху електроцентралите от държавите и газ за индустрията.
Газовa политическа игра
Състоянието на тревога в Париж и Берлин е далеч от оптимистичните настроения, завладели преди три месеца в Брюксел. Тогава висши служители обявиха координирано отклонение от руския газ и цел за намаляване на зависимостта с две трети тази година.
„Не е лесно, но е осъществимо“, каза тогава изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс.
ЕС вече е пропуснал тази висока цел. До 16 юни той вече е внесъл повече руски газ, отколкото е предвидил в бюджета си за годината. Това е дори като се вземе предвид, че Москва вече е спряла доставките за някои страни от ЕС и забавя доставките за други.
Засега европейските търговци на газ са затаили дъх, тъй като Северен поток спира за годишната си проверка.
Паниката пламна за кратко в понеделник, след като италианската Eni, голяма енергийна компания, заяви, че доставките й от Газпром са спаднали от 32 милиона кубически метра на ден на 21 милиона. Но намаленото предлагане беше свързано със спирането на „Северен поток“, а не, както се опасяваха някои, с допълнително намаляване на руските потоци през други тръбопроводи, пресичащи Украйна, или чрез разклонението на тръбопровода „Турски поток“, което минава през България. Въпреки това в предишни години Русия компенсира намалените доставки по време на поддръжката на „Северен поток“, като насочва повече газ по други маршрути. Тази година това не се е случило — поне досега.
Докато нахлуването в Украйна продължава, Русия вече използва енергийните доставки като разменна монета, за да се опита да разбие единството на Запада и да издейства отмяна на санкциите срещу Москва. В петък говорителят на Кремъл Дмитрий Песков размаха възможността за „увеличаване“ на обемите газ чрез „Северен поток“ от 21 юли, но само ако Канада позволи връщането на газова турбина, критична за работата на „Северен поток“, която в момента е за ремонт в Монреал.
В имейл до POLITICO министерството на природните ресурси на Канада потвърди, че страната ще пусне общо шест турбини за Nord Stream чрез еднократно изключение от санкциите. Берлин и САЩ приветстваха реението, но Киев се възмути, след като лично настоя Отава да не връща частите.
„Решението за изключение от санкциите ще бъде възприето в Москва изключително като проява на слабост“, каза украинският президент Володимир Зеленски в понеделник. „Няма съмнение, че Русия ще се опита не просто да ограничи, доколкото е възможно, но и напълно да спре доставките на газ за Европа в най-критичния момент. За това трябва да се подготвим сега“.
„По-кратки душове, по-ниска топлина“
Ако Москва не рестартира „Северен поток“, възможностите на Европа да получи алтернативни доставки на газ са ограничени.
По-рано тази година втечненият природен газ по море, пристигащ в ЕС – предимно от САЩ, достигна рекордни нива. Но експлозията през юни и прекъсването на ключово експортно съоръжение в Тексас застрашиха плановете на блока да разчита на американците, поне до края на тази година.
Страните от Персийския залив предложиха да увеличат производството, но тези предложения идват с политически условия, както при искането на Оман за безвизово пътуване в ЕС за своите граждани.
„Намираме се в ситуация, в която има ограничения за това колко други източници на газ можете да получите в Европа и има ограничения за това, което LNG може да направи“, каза Том Марзек-Мансър, ръководител на газовите анализи в ICIS. „До голяма степен сме над тези граници.“
Газът по тръбопроводи от регионални съседи като Азербайджан и Норвегия се увеличи и този месец Осло одобри увеличение на производството в подкрепа на износа. Но норвежкото правителство предупреди, че „компаниите на норвежкия шелф вече произвеждат на максималното си ниво или много близо до това“.
Холандия обяви, че е успяла да намали потреблението на енергия с една трета тази година, което потенциално позволява малко допълнително количество газ да бъде пренасочено към съседите. Но холандският министър на климата Роб Джетен предупреди, че разширяването на податливото на земетресения поле в Гронинген, най-голямото в Европа, за да се спаси ситуацията, ще бъде „последна мярка“.
Фатих Бирол, директор на Международната агенция по енергетика, описа ситуацията с груби думи по-рано тази година: „Или правителствата, или комуналните услуги ще трябва да намалят енергията за потребителите, или ние да го направим сами, натискайки бутона за енергийна ефективност. “
Според анализ на мозъчния тръст Bruegel страните от ЕС ще трябва да намалят търсенето с 15% през следващите 10 месеца, ако Русия спре всички доставки на газ. В балтийските държави и във Финландия може да се наложи правителствата да направят намаления до 54%.
Докато настроението се помрачава, лидери и ръководители отправят публични молби за нормиране, което би било немислимо само преди няколко месеца.
Във Франция изпълнителните директори на три от най-големите енергийни компании в страната призоваха хората да пестят енергия в съвместна публикация.
Холандски политици призоваха гражданите да вземат по-кратки душове и да намалят отоплението, за да преодолеят кризата.
Местните власти в Германия прибягват до мерки, включително затъмняване на уличното осветление и намаляване на температурите в откритите плувни басейни.
И докато законодателите на ЕС приветстваха напредъка по нова задължителна регулация за доставките на газ, която ще изисква хранилището да бъде запълнено до 80% до ноември, преговарящите все още ожесточено се борят за това кой плаща за газа, и кой получава приоритетен достъп при спешни случаи.
Текущите нива на съхранение са 61,6%, според данни в реално време. Когато е пълно, хранилището на блока може да побере приблизително една пета от годишното му потребление, но съоръженията не са проектирани да бъдат изчерпани до нула и са разпръснати неравномерно из целия континент. Това прави равния достъп при криза всичко друго, но не и сигурен.
В търсене на солидарност
Досега най-малко 10 държави от ЕС са активирали първия етап на „ранно предупреждение“ от своите планове за извънредни ситуации, които Брюксел изисква членовете да имат в сила от 2017 г.
Силно зависима от руския газ, Германия е единствената страна, която е задействала втория етап. Задействането на третия етап би позволило на Берлин да се намеси на пазара и да стане национален координатор на енергийните доставки, определяйки кои сектори да бъдат отрязани първи.
При такъв сценарий политиците вероятно ще започнат с отрязване на несъществени сектори като автомобилния сектор, последван от други индустрии, след това социални услуги и накрая жилищно отопление, твърди Симоне Талиапиетра, старши енергиен анализатор в мозъчния тръст Bruegel.
В понеделник Германия и Чешката република обещаха съвместно да „бъдат обединени, за да осигурят оперативно сътрудничество и координация в случай на пълно прекъсване на доставките на газ, което може да се случи през следващите седмици“.
Но мнозина се страхуват от сценарий „всяка държава за себе си“, при който държавите държат газ в собствените си граници.
Ето защо Европейската комисия насърчава държавите да създадат доброволни трансгранични „споразумения за солидарност“ за споделяне на газ във времена на нужда. Досега са сключени само шест такива споразумения и „проблемът е, че това може да не е достатъчно силно“, каза Талиапиетра, тъй като тези двустранни споразумения нямат механизъм за прилагане.
Текстът е публикуван в „Политико“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
