Кой е градът, в който за първи път в България се гледа телевизия?

Наричат го „Малката Виена“ или „Виена на Балканите“. И до днес това е най-съхраненият в архитектурен план български град. През 20-вековната му история различните епохи оставят отпечатък върху многообразието от културни пластове. Това е град със собствен дух – свободен и вечен като голямата европейска река, на която е разположен. Това е Русе- най-голямото българско пристанище на река Дунав. Точно тук през далечната 1956 година за първи път в България се гледа телевизия.

От „Сексагинта Приста“ до  Русчук

Русе е град с двадесет и три вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става кастелът Сексагинта Приста.

През Средновековието градът съществува като едно селище заедно с днешния румънски град Гюргево. От началото на 17. век Русе се развива като търговски център, пристанището му е особено важно за стокообмена между Централна Европа и Балканите. Свидетелство за това е, че градът е отбелязан във всички географски карти от този период.

По време на османското владичество градът е преименуван на Русчук. Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение.

Освен това, често Русе е наричан „Виена на Балканите“, защото централната част на града е известна с уникалната си барокова архитектура. Фасадите на тези уникални сгради са украсени с еркери, колони и скулптури. Покривите са от медна ламарина изпълнени с кули.

Местните хора и до днес препоръчват задължително да се посети романтичната крайбрежна улица, централната част изпълнена с кафета, Пантеона на възрожденците и историческия музей.

През 60-те години на 19. век градът става столица на Дунавската провинция в Османската империя, с територия колкото днешна България. Изграждат се първите индустриални предприятия, железопътна линия.

През втората половина на 19. век градът е седалище на 11 европейски дипломатически мисии. Влиянията на модерна Европа стават осезаеми, а това променя всекидневния начин на живот на жителите му.

Историята на Русе е свързана с имената на националните герои от епохата на Българското Възраждане. Големият брой премиери на Модерността в България, се случват именно в Русе, като нареждат града сред най-важните културно-исторически центрове в страната.

„Всичко, което преживях по-късно, вече се беше случвало някога в Русчук“ – обобщава спомените си за родния град Нобеловият лауреат за литература Елиас Канети.

В космополитния дух на Русе се оглежда живописният калейдоскоп от езици, обичаи, религиозни култове, общности, художествени и архитектурни образци.

Какво се случва в Русе за първи път?

Русчук израства като един от най-големите дунавски османски градове и след Кримската война от XIX век е административно средище на Дунавския вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш.

В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя. Водоснабдяването на Русчук е едно от тях.

През 1864 г. се открива първата съвременна печатница в българските земи.

През 1865 г. за първи път в България улиците получават имена.

През 1866 г. се открива първата телеграфна линия у нас между Варна и Русе, минаваща през Шумен.

През 1867 г. се завършва първата жп линия (Русе-Варна).

През 1870 г. в Русчук се провежда първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производств

През 1876 г. се построява първата пивоварна фабрика у нас, „Света Петка“.

През 1876 г. започва работа първата парна бояджийска фабрика „Пенков-Павлов“.

След Освобождението

Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. Като единствено официално име е установено паралелното на Русчук българско име Русе.

След Освобождението Русе е водещият български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството. Седалище е на българското Дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове.

В периода 1878-1944 г. в Русе се създават 416 промишлени предприятия. За няколко десетилетия градът е входната врата на Европа към България. Неслучайно в този период Русе е пионер в редица нововъведения.

През 1881 г. е построен първият метален кораб.

През 1881 г. е създадена първата частна банка „Гирдап“

През 1881 г. е създадена първата фабрика за обработване на кожи на Валентин Месетич и Тасо Елич;

През 1883 г. гордост на Русе става построената от чешкия индустриалец Йозеф Хаберман „Първа българска парна пивоварна“, проектирана от неговия сънародник Густав Новак.

Първото не само в България, но и на Балканите, немско училище (Дойче шуле) е открито през 1883 г.

През 1884 г. е основано Първото аптекарско дружество в България.

През 1885 г. в Русе се създава първото Българско техническо дружество.

През 1890 г. е учредена Първа българска търговска камара в България.

През комунизма

С налагането на социалистическия строй Русе загубва своя аристократичен облик. Заличава се стопанският, политически и културен елит на града.
Тласък в развитието на града става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Развиват се машиностроенето, химическата и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище.

Завършен е ТЕЦ – Русе. Във връзка с откритите нови производства и нуждата от квалифицирани кадри за промишлеността се откриват профилирани училища.
Русе е първият български град, в който се гледа телевизия – Румънската първа програма TVR1 от 1956 г.

През 50-те години на 20 век е построен най-големият и до скоро единствен мост по българското поречие на река Дунав, който открива нови възможности за развитието на града.

Обгазяването на града

В началото на 80-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево се построява химическият завод „Верахим“, който обгазява града в продължение на почти десет години и се отразява пагубно върху неговото развитие.

Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. 15 хиляди души напускат града. Въпреки цензурата в медиите относно обгазяванията в града, на 28 септември 1987 г. се организира първата публична демонстрация – опит за граждански натиск по време на социализма.

На екопротеста пред сградата на тогавашния партиен дом се събират около 500 души с искания за чист въздух. Създава се Обществения комитет за екологична защита на Русе, зад чиято кауза застават редица български интелектуалци.

Русе- градът, който напомни на България да се събуди от съня на комунизма

Именно оттук преди 30 години като реакция на тежките екологични проблеми в Русе и Гюргево, започват демократичните процеси в България.

Култовият документален филм „Дишай“, отразяващ екологичната драма на Русе и Гюргево през 80-те години, се превърна в национален символ на протеста срещу политическото лицемерие на тоталитарната държава.

Статуята на Свободата в центъра на Русе олицетворява непоколебимостта на гражданите да отстояват свободата и гражданските си права като върховна европейска ценност и като енергия за градивна промяна. Именно те започнаха гражданските протести срещу тоталитарния комунистически режим, предизвикали демократичните промени в България.

С разширяването на Европейския съюз река Дунав се превръща в символ на европейското обединение, на европейската река par excellence.

Преди повече от 60 години изграждането на ЕС започва с икономическата и политическа идея на Рейнската стратегия като инициатива за решаване на следвоенните проблеми. Днес Дунавската стратегия е призвана да реши посттоталитарните проблеми на Обединена Европа. Русе е част от този процес.

През втората половина на 90-те год. на ХХ век Русе се отърсва от остатъците на комунизма. Демонтират се паметниците на Ленин и Георги Димитров в целия град. Преименуват се булеварди и улици.

Цялостната икономическа криза в България обаче се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни.

След 2000-ната година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции и днес отново е сред най-развитите в Северна България.Заради съхранените през годините дух и архитектура Русе е притегателен център за много български и чужди туристи.