От няколко източника избликна една неочаквана загриженост и едва ли не съчувствие към избирателите на ПП и ДБ, които били излъгани и предадени от своите избраници и водачи.
Това твърдят например Слави Трифонов и неговите депутати. Човек може да ги разбере: трябва бързо да бъде забравено предателството на Трифонов към собствените му избиратели, на които той обеща „изчегъртване“ на Бойко Борисов и ГЕРБ, а вместо това захвана „чегъртане“ на ПП и ДБ с Кирил Петков и Асен Василев.
Извъртането обяснява неговото неспирното и тягостно натякване, че Петков и Василев са толкова лоши, че горкият Трифонов и хората му, горките, били принудени заедно с ГЕРБ и ДПС да свалят предишното редовно правителството. Като следствие на същото това извъртане доверието към ИТН претърпя зрелищен срив, при който всяка една партия, освен ако не е сценаристко-вождистка, би трябвало отдавна да смени председателя си и дори да го забрави.
За предателство, или по-скоро за „предизвикателство“ към десните избиратели заговори и Вили Лилков. Отново с предсказуема цел – да привлече за себе си гласовете на „предадените десни“ при изборите за кмет за София. Същите обвинения, съвсем очаквано и обяснимо, отправят към водачите на ПП и ДП и Корнелия Нинова, и вождът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.
Всичко зависи единствено и само от съда
И докато лицемерната загриженост на всички тях е съвсем е разбираема и донякъде дори приемлива, то лицемерието на президента Радев си остава нелепо и възмутително, не само
защото обвиненията му към сегашното правителството слязоха на махленско равнище (с приказките му за подлостта на Христо Иванов), а и защото месеци наред призоваваше към избор на редовно правителство (в името на България и националните интереси), а когато се оказа, че то не му е по вкуса и не отговаря на разбиранията му, започна да го хули едва ли не при всички свои изяви.
Съчувствие и загриженост към „измамените“ избиратели на градската десница започнаха да проявяват и доста от така наречените „анализатори“. И то същите тези анализатори, които призоваваха политиците да загърбят егото и противоречията си, за да съставят редовно правителство.
Цялата тази лицемерна заггриженост и дори съчувствие към избирателите на двете партии се основава на това, че водачите им ги били излъгали, защото започнали да „перат“ образа на Борисов, влизайки във взаимодействие с партия ГЕРБ, обявена преди това от самите тях за мафиотска.
Всички тези иначе уж много оправни и осведомени политици и анализатори би трябвало все пак да познават основните начала на демократичното държавно устройство. Според едно от тях образът на който било човек – гражданин или политик – може да бъде опетнен или изпран единствено и само от съда, след повдигнато прокурорско обвинение, разбира се.
Политиците на ПП и ДБ постъпват правилно
Това, което, от своя страна политиците могат и са длъжни да направят, е да предоставят на прокуратурата всички открити сведения за неправомерни и незаконни действия. Точно това направиха и политиците на ПП и ДБ за краткото време на управлението си. Предадоха на прокуратурата онези сведения срещу Борисов, с които разполагаха, макар да го направиха неумело и дори малко глуповато (с признанието, че са взели обвиненията от Гугъл, а не от документи в съответните министерства).
Другото, което могат и са длъжни да направят политиците, е да гласуват закони, които биха дали възможност на Висшия съдебен съвет да избере за прокурор достоен човек, комуто обществото да има доверие и който би могъл да направи точна преценка дали има основания за повдигане на обвинение по нашумелите случаи с „Барселонагейт“, кюлчетата, магистралите и всичко останало. Работа, които бившият прокурор Иван Гешев след години забавяне реши накрая да свърши, явно по користни съображения, а не по убеждениение, а и когато вече беше късно.
Затова политиците на ПП и ДБ постъпват съвсем правилно, като търсят съмишленици за конституционно мнозинство, което да промени начина на съставяне на Висшия съдебен съвет, така че в крайна сметка той да избере съвестен и достоен главен прокурор и страната ни да се сдобие с прокуратура, на която хората вярват. Като никак не е невероятно повечето депутати в парламента, дори тези от ГЕРБ, да искат България наистина да стане правова държава и да съдействат за съдебните преобразувания. Така че в това отношение, а и не само в това, промените, дори да не стават толкова точно и бързо, колкото се иска на мнозина, все пак да напредват.
И ако някой наистина пере Бойко Борисов в политическия смисъл на думата, това са избирателите, които му гласуваха доверие, въпреки всички съмнения за далавери, пачки, кюлчета, пране на пари и всякакви други вероятни прегрешения или закононарушения.
Анализът на Иво Беров е публикуван в Дойче Веле.
Още актуални анализи – четете тук
