Кой разрушава парламентаризма у нас?

Преди няколко дни – на 5 януари, докато съпредседателят на „Продължаваме промяната“ и бивш министър на финансите Асен Василев правеше изказване пред журналисти в кулоарите на Народното събрание, изведнъж той бе прекъснат от бившият заместник-министър на енергетиката и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС Жечо Станков.

Повечето медии представиха събитията след прекъснатото от Станков изявление на Василев като „скандал“ между депутати. От обществената БНТ дори чухме, че „той (Василев, б.р.) предизвика Жечо Станков да прекъсне Василев“. Това обаче не е вярно.

Случилото не беше скандал, а изземане на думата на представител на една политическа партия (ПП) от представител на друга политическа партия (ГЕРБ). Това не е скандал, а провокация – и то едностранна, и няма нищо общо с правилата на демокрацията: всеки има право да изкаже позицията си, оттам нататък медиите преценява дали тя заслужава да попадне в техния информационни поток.

Провокацията на Станков изглежда като екзотично политическо събитие, защото такива неща просто не се случват. Когато някой прави изявление, го прави самостоятелно, след това, ако някой се чувства засегнат, има какво да добави или на какво да опонира, той прави отделно изказване. Това са правилата на цивилизования свят. Така тече диалогът между партиите, освен ако не става дума за регламентирана среща между тях или пък за политически дебат.

Не за първи път

Екзотичното политическо събитие от 5 януари обаче не е първото за ГЕРБ, не е прецедент. Като нищо да се превърне и в практика.

В средата на ноември Кирил Петков и Асен Василев бяха прекъснати отново от Жечо Станков, тогава придружен и от Теменужка Петкова (бивш министър на енергетиката от ГЕРБ). Тогава провокацията беше още по-груба – ПП даваха т. нар. „трибунка“ от Парламента, но бяха прекъснати.

Сега темата беше въглищните централи, преди това – санирането и Плана за възстановяване.

Темата обаче не е от значение. От значение е това, че така просто не се прави.

Защо така просто не се прави?

В идеалния свят на парламентаризъм, демокрация и цивилизованост политиците не се прекъсват. Те дебатират, разговарят, следват правила. Страстите се разгорещяват, понякога дори критично, но подобен тип прекъсвания се смятат за ниска топка.

Спомняте ли си как Кирил Петков се появи в последния предизборен политически дебат в студиото на bTV? Спомняте ли си колко настоятелни бяха тогава ГЕРБ той да бъде изгонен? След като това не се случи, техните представители си тръгнаха, надигайки невероятен вой, че дебатът има регламент и трябва да се спазва.

ГЕРБ бяха изключително чувствителни, когато в рамките на дебат – чийто замисъл е тъкмо сблъскване на идеи и аргументации, регламентът според тях не беше спазен. В същото време те прекъсват един доста по-различен формат на изказване – едностранно изразяване на позиция от политически представител. Грубо е, недодялано е, нецивилизовано е.

И пак – така просто не се прави. Когато се прави, това руши парламентаризма.

При 12 години управление на ГЕРБ, той бе светен до символична дейност. Депутатите не можеха да контролират правителството, премиерът не беше стъпвал в Народното събрание месеци наред.

Статистиката при 44-ото Народно събрание, по време на което управляваше кабинетът „Борисов 3“, бе, че от 68 опита Бойко Борисов да бъде извикан от депутатите, успешни са били единствено 13. Борисов – министър-председател тогава, се бе явил в Парламента само 13 пъти за 4 години.

След тези 12 години, парламентаризмът все пак повдигна глава. Сега обаче понася нови удари от ГЕРБ, които започнаха да прекъсват изявленията на опонентите си. А така не се прави.

Още актуални коментари – четете тук.