„Край на диктатурата“, „Епохална промяна“, „Започва ново време“ – този вид гръмки слова ехтяха на възторжените митинги с фойерверки в Черна гора след избирането на новия президент.
В малката република с едва 620-хилядно население в неделя от власт падна Мило Джуканович, който в продължение на три десетилетия беше начело, макар и в различни функции. За нов президент беше избран младият икономист Яков Милатович – привърженик на дълбоките промени, тъй желани от черногорците от дълго време насам.
За 61-годишния Джуканович това поражение има историческо измерение, а за самата Черна гора то наистина символизира началото на нова ера. „Мило“ със здрава ръка държеше малката държава повече от 30 години и така се превърна в един от най-дългогодишните автократи в Европа. Той
изгради в Черна гора една корумпирана, клиентелистка система,
която обслужваше главно него самия, членовете на семейството му и един тесен кръг приятели и членове на неговата „Демократична партия на социалистите“.
Джуканович стартира кариерата си като съюзник на Милошевич, но после започна да се представя за убеден европеец, изведе Черна гора до независимост, членство в НАТО и статут на кандидат за приемане в ЕС. Заради тези му заслуги на Запад си затваряха очите за връзките му с организираната престъпност, за прането на пари и корупцията.
Залезът на Джуканович наистина има историческо значение за хората не само в Черна гора, а и на целите Западни Балкани, но това не означава, че бъдещето на малката република е ясно и сигурно. Принципно президентската позиция в страната не е особено силна, но
Джуканович и като президент успяваше да управлява
неформално, респективно постът има голямо символично значение.
Сега тази отговорност ще поеме един млад политик, когото дори наблюдателите в страната все още се затрдудняват да оценят. 36-годишният Яков Милатович е следвал в Оксфорд, после като стипендиант се е занимавал с изследвания в Австрия, Италия и САЩ. Досега е работил главно в банковия сектор и добре познава макроикономическите проблеми на Югоизточна Европа. В същото време обаче няма много опит в подмолите на политиката в региона.
Когато партията на Джуканович изгуби парламентарните избори през 2020-а година,
Милатович влезе в политиката и стана министър
на икономическото развитие. Малко по-късно, заедно с колегата си от кабинета Милойко Спаич той основа либералната партия „Европа сега!“ и само преди седмици издигна кандидатурата си за президент.
Милатович не демонстрира никакви сипматии към сръбския президент Александър Вучич, когото мнозина смятат за крайнодесен националист, но затова пък изглежда близък до Сръбската православна църква (СПЦ). В Черна гора СПЦ има голямо обществено влияние, доколкото близо една трета от хората в страната се смятат за черногорски сърби. Но дори онези 48 процента от населението, които се обявяват за чисти черногорци, са мнозинство сред посетителите на СПЦ. Самата църква не поставя под въпрос черногорската независимост, но
апелира за по-тясното обвързване
на страната със Сърбия.
Тъкмо отношенията със Сърбия са и най-спорната позиция във вътрешната политика на Черна гора. Но крайно десните, радикално-националистически партии в страната напоследък губят влияние. А дори черногорските сърби отхвърлят идеите на Александър Вучич за „Велика Сърбия“. В страната вече няма и никакви сериозни пориви срещу независимостта ѝ.
И Милатович изтъква, че на референдума през 2006-а година е гласувал за независимостта на Черна гора от Сърбия. С него като президент Черна гора няма „връщане към Сърбия“, казва той, в същото време обаче отношението му към т.нар. „сръбски въпрос“ понякога обърква. Докато беше министър на икономиката например, той написа
ентусиазирано съобщение в Туитър
след срещата си с митрополита на СПЦ в Черна гора: как двамата обсъдили план за повишаване на раждаемостта в страната.
Междувременно Милатович звучи по-сдържано. В интервютата си казва, че се стреми към подобряване на отношенията със Сърбия, но че първото си държавно посещение ще направи не в Белград, а в Брюксел. Той повтаря, че поръчението на избирателите му и неговата собствена първостепенна цел са еднозначни: „една по-добра, европейска Черна гора“. И добавя, че страната иска след пет години вече да членува в ЕС.
Текстът е препубликуван от „Дойче Веле“. Заглавието е на „Дебати.бг“.
Още актуални анализи – четете тук
