На 17 март 2022 година, т.е. три седмици след руското нахлуване в Украйна, имах честта тук да задам следния въпрос: „Ами ако Русия, губейки войната, престане да съществува?“. И скицирах отговора: „Вместо да стане новият „събирач на руски земи“, Путин може да се окаже човекът, разпиляващ Русия на онези парчета, които преди половин хилядолетие са били обединени от Иван Грозни“.
Точно това, по начина, по който се очакваше не само от мен, се случва днес: Русия започва да се разпада на княжества, атаманства и воеводства. Подразделенията на частната армия на Евгений Пригожин
вече са превзели областните руски центрове
Ростов на Дон и Воронеж и настъпват към Москва. Редовната руска армия е съвършено безпомощна пред „Вагнер“. Цяла сутрин руски генерали апелират – не отправят заплахи, да се отбележи – към вагнерци „да се опомнят“ и да се подчинят на „избрания от народа“ руски президент Путин. Междувременно Пригожин излъчва кадри от свои разговори с местните командири на превзетите от него руски градове.
След военните, свое скимтящо обръщение към народа излъчи Владимир Путин. Страхуващ се да споменава конкретни имена или събития, руският вожд говори безадресно за „удар в гърба“, „предателство“, „измяна“ и „гражданска война“. Никой, който не следи неотлъчно Пригожин в социалните медии, няма да разбере нищо от казаното от Путин – освен, че става нещо страшно. В пороя от думи самият
Путин направи онзи паралел,
който от началото на войната правят всички наблюдатели, разбиращи от руска история. Сравни бунта на Пригожин (без да го спомене поименно) с разпадането на руската империя в края на 1917 година под тежестта на загубите в Първата световна война.
По-горе написах „руска история“, но всъщност такава не съществува. В руското общество никога не е полагано онова усилие за осмисляне на миналото, което поражда историята – там всичко се повтаря постоянно, с леки вариации. Затова отсега знам какво ще се случва в Русия в близкото бъдеще.
Пригожин изглежда силният, а Путин – уплашеният
Путин няма как да излезе победител в тази ситуация. Като начало, той светкавично ще загуби подкрепата на множество силови играчи, без да може да я компенсира с каквото и да е друго: не-силови играчи в Русия отдавна няма, тъй като Путин целенасочено унищожи не само руското политическо и гражданско общество, но и обществото като такова. Русия е населявана от озлобено, атомизирано и лишено от разум население, неспособно на колективно политическо или гражданско усилие – нито в подкрепа на, нито против властта.
В момента Пригожин с лекота обръща против Путин ситуацията, която самият Владимир Владимирович създаде. Тя има две основни характеристики: свеждането на населението до състоянието на диво племе, неспособно на политическо действие и разрояването на „частни“ армии, милиции и всякакви подобни въоръжени подразделения.
Населението на Русия в продължение на почти четвърт век
бе натискано надолу към най-дивото възможно състояние, в което единственият регулатор на обществените отношения е силата. Путин правеше това с цел да дресира населението да следва най-силния, смятайки, че това ще е винаги той самият. Само че в момента Пригожин изглежда силният, а Путин – уплашеният. Дресираното да следва силата население неминуемо ще се раздели. Някаква по-активна част ще застане зад Пригожин, тъй като очевидно силата е в него. Друга, по-пасивна част ще подкрепя боязливо Путин, но без да се афишира. Между тях огромно количество хора ще наблюдават ситуацията, за да могат овреме да се подредят до победителя, когато такъв се очертае.
А тази ситуация ще бъде структурирана от силовите играчи. Те са вече стотици. Десетки са подразделенията на руската армия, гвардия и полиция, всяко от които във всеки момент – по установена руска традиция – може да започне да действа като автономна единица със свои собствени цели и планове. Към тях следва да добавим десетките, а може би вече стотици въоръжени подразделения, създадени в последната година-две от олигарси, генерали, висши чиновници и, общо взето, всеки с някакви пари или власт.
Както и в случая с обществото, така и тази ситуация бе създадена лично от Путин. Както и в случая с обществото, тя в момента работи против него.
Путин падна в собствения си капан
Защо Путин направи така, че да се окаже в капан? Краткият отговор, даван от колегата Олексий Арестович в подобни случаи, е: „Да не забравяме, че си имаме работа с идиоти“. По принцип това е така, но нека видим по-подробно идиотизма на Путин в този точно случай.
Унищожаването на обществото в Русия бе началният етап в усилието на Путин да унищожи обществото в демократичните страни в Европа и Америка. На собствен терен Путин приложи коктейл от насилие и дезинформация. Насилието имаше за цел да убеди хората да не се съпротивляват, докато дезинформацията целеше да им внуши, че всъщност няма в името на какво да се съпротивляват: всичко така или иначе е лъжа, истина и обективни факти няма. В западните страни Путин приложи някакво насилие (предимно отровителско), но най-вече заложи на дезинформацията.
Идеята бе да убеди демократичните общества,
че истина и факти няма, и че истината е онова, което каже най-силният. А в главата на Путин най-силният е винаги той.
Към днешна дата обаче, така подредената от Путин ситуация се оказа капан за самия него. Западните общества се отърсиха от пусканата от него мъгла на „постистината“ и вместо да се покорят на неговата сила, го погнаха със заповед за арест. А собствената му страна, лишена от общество, не може да му окаже никаква подкрепа пред лицето на настъпващия към столицата Пригожин.
Комунистическите предшественици на Путин бяха по-умни. Те разрушиха завареното общество, но на негово място поставиха друго, макар и измислено, което ги подкрепяше на официални манифестации. Путин просто уби обществото, без да постави на негово място някакъв свой вариант. И в момента виси на много тънка нишка над морето от щикове, което е щръкнало отдолу.
На свой ред разрояването на силовите структури, допуснато от Путин в последните години, е съвършен идиотизъм не само от гледна точка на историческия опит, но дори – на самата властова философия на самия Путин.
Краят на Путин идва
Историята демонстрира, че когато всеки феодал, монополист, придворен или готвач си има собствена армия, тези армии в крайна сметка се сблъскват помежду си и помитат държавния ред. Примери: днешна Сирия, днешна централна Африка. Затова се приема, че държава има там, където има само една армия, подчинена на един легитимен властови център.
Властовата философия на самия Путин е, на свой ред, свръхнапрегната версия на разбирането за държавата, наречено „вертикала на властта“. При този модел властта не произтича от народа и не се въплътява в множество органи на властта, отделни един от друг. Властта извира от човека на върха – Путин, който я разпределя надолу и контролира всяко нейно проявление.
Как от това положение се стига до наличието на десетки и стотици частни армии, е пълна мистерия. Най-вероятно Путин, бидейки тежко средновековен човек по манталитет, на някакъв етап е
решил да задоволи апетитите
на своите феодали и придворни, като им позволи (освен яхти, любовници и дворци) да имат и свои армии. Ако е направил това, значи е умствено непълноценен, тъй като то директно противоречи на неговото убеждение, че той е „събирач на руските земи“ (като Иван Грозни и Петър Велики), а не – разпиляващ същите.
Наблюдаваме края на Путин в реално време. Това не е началото на неговия край – то бе поставено от самия него на 24 февруари 2022-ра. Днес е неговият край.
Гледаме и началото на края на онази Русия, която затъмнява небето на Европа от 300 години насам.
Текстът е препубликуван от „Дойче веле“, негов автор е проф. Евгений Дайнов.
Още актуални коментари – четете тук
