Вадим Красиков
Снимка: БТА

Наемният убиец Вадим Красиков, който беше върнат в Русия от Германия след най-голямата размяна на затворници между Русия и Запада от Студената война насам, е бил служител на руската Федерална служба за сигурност (ФСС) и е служил в специалните части на ФСС „Алфа груп“, предаде Ройтерс, като се позова на Кремъл.

Красиков беше осъден от германски съд за убийството на бивш чеченски сепаратист в берлински парк през 2019 г.

Президентът Владимир Путин го прегърна, след като снощи той слезе от самолета в Москва.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза пред репортери, че размяната на затворници е била договорена между ФСС и ЦРУ.

Германското правителство съобщи днес, че е трябвало да разпореди освобождаването на агента на ФСС Вадим Красиков, въпреки възраженията федералната прокуратура, предаде Франс прес.

Прокурорът, отговарящ за делото, е представил „много съществени аргументи“ в полза на доизлежаването на присъдата на Вадим Красиков, заяви за АФП говорителката на германското министерство на правосъдието Мари-Кристин Фукс.

Красиков беше осъден през 2021 г. на доживотен затвор за убийството в центъра на Берлин на бивш чеченски сепаратистки командир и излежаваше присъдата си в германски затвор.

В крайна сметка обаче германският министър на правосъдието Марко Бушман постанови, че продължаването на задържането му би „породило риск от сериозни вреди“ за Германия „и нейните интереси в областта на външната политика и сигурността“.

Политзатворници срещу убийци: каква размяна направи Русия

По думите на говорителката, министърът е изтъкнал „хуманитарни“ съображения, поради рисковете за здравето и живота на задържаните руснаци и беларуси, които в крайна сметка бяха разменени вчера.

Поради това в понеделник министърът е поискал от главния прокурор да освободи Вадим Красиков, който след това е бил прехвърлен в Русия, където е бил посрещнат от руския президент Владимир Путин.

В изявление министърът призна, че това са „болезнени отстъпки“.

Един принцип обаче беше решаващ за мен, макар да имаше съмнения – свободата на затворниците (които ще бъдат пуснати от Русия и Беларус – бел. ред.)“, каза той.

Освобождаването на Красиков беше основното искане на Кремъл при мащабната размяна на затворници вчера, най-голямата по рода си след края на Студената война.

Решението обаче предизвика полемика в Германия, като бе критикувано от семейството на жертвата на агента на ФСС, „Амнести интернешънъл“ и медиите, отбелязва АФП.

На този фона стана ясно, че Русия иска да освободи още затворници, държани в САЩ.

За това съобщи в публикация в приложението за съобщения „Телеграм“ руският посланик във Вашингтон Анатолий Антонов.

Десетки руснаци все още са в американските затвори и гледат с надежда към родината си в очакване на часа на освобождаване“, написа Антонов.

„Те са зад решетките в резултат на международен лов на руснаци от страна на американските тайни служби“, добави той и допълни: „Ние ще положим максимални усилия, за да продължим с освобождаването и да облекчим положението на всички сънародници, които са в лапите на местното правосъдие“.

Много политически затворници, държани в руски затвори, също се надяват да бъдат освободени.

След историческата размяна на затворници вчера нараснаха страховете, че Русия може да задържи още западни граждани, за да се опита да ги размени за руснаци, излежаващи присъди в чужбина.

Антонов поздрави освободените вчера от САЩ руснаци – хакера Роман Селезньов, който излежаваше 27-годишна присъда; Владислав Клюшин, компютърен предприемач, осъден на 9 години затвор за киберпрестъпления и заподозрения за агент на тайните служби Вадим Коношченок, обвинен за нарушение на санкциите и за контрабанда на стоки с двойна употреба.

Те бяха посрещнати на летище „Внуково“ в Москва от руския президент Владимир Путин.

В същото време Кремъл изключи възможността за незабавен напредък в преговорите по конфликта в Украйна след голямата размяна на затворници, тъй като двата процеса се ръководят от „напълно различни“ принципи.

Когато говорим за Украйна и за по-сложни международни проблеми, принципите са напълно различни, това са принципите на националните интереси, на националната сигурност“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред журналисти, запитан за възможността за дипломатически пробив между Киев и Москва след размяната на затворници.

Преговорите между Киев и Москва, повече от две години след началото на руската инвазия в Украйна, са в застой, като всяка от страните има привидно непримирими искания.

В средата на юни Украйна организира среща на върха за мир в Швейцария

с участието на около 100 държави, предимно съюзници на Киев.

Русия не беше поканена. Китай, който е влиятелна световна сила и има тесни връзки с Москва, отказа да участва.

Въпреки това Украйна обяви, че ще изготви план до ноември, месецът през който ще се произведат президентските избори в САЩ, чиято помощ е жизненоважна за Киев, който трябва да послужи като основа за бъдеща среща на върха за мир, на която този път ще бъде поканена и Русия, припомня БТА.

Тази седмица украинският президент Володимир Зеленски се изказа в този смисъл, като в интервю за няколко френски медии, включително АФП, заяви, че „целият свят“, включително Украйна, иска Москва да участва в среща на върха за мир тази година.

От своя страна руският лидер Владимир Путин постави като условие за преговорите Киев да се откаже от териториите, окупирани от руската армия, както и от присъединяване към НАТО – искания, които остават неприемливи за Украйна и Запада.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук