Интервю на новоназначения изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева за американският телевизионен канал Си Ен Би Си, след ежегодния „Форум за развитие на Китай 2017“.
Доналд Тръмп повдигна няколко интересни въпроса относно стойността на текущата международната търговска система, която имаме. Дали Международният валутен фонд и Световната банка ще имат същото значение в бъдеще? Как ще отговорите на тези критики?
От дългогодишния си опит сме разбрали, че отворените икономики създават по-добри възможности, както за хората в развиващите се страни, така и за по-богатите държави. По този начин, хората имат достъп по-евтини блага. Създават се възможности за по-голям износ, когато покупателната способност на останалата част от света се е повишила. Видяхме също, че бързите промени, на някои места, доведоха до недоволство сред хората. Това, което знаем със сигурност е, че ядосаните вдигнаха много шум, който заглушава милионите, които искат да живеят в един интегриран и развиващ се свят.
Имате ли усещането, че Световната банка започва да се маргинализира? Това, от своя страна, не повдига ли въпроса за бъдещата роля на организацията?
Наскоро получихме много силен вот на доверие в Световната банка – Международната асоциация на развитие ни даде рекордната сума от 75 млрд. долара. Това е ресурс, който ще използваме за най-бедните държави. Съединените щати също имат принос към това. Все пак това е държавата, която допринесе най-много за сигурността и мира в целия свят. Трябва да използваме и опита на държави като Китай и да го пренесем в други страни по света.
Напоследък усещането за неравенство се засили. Изглежда много държави, които имат търговски излишъци, са се възползвали от „безплатен обяд”, откакто търговското споразумение е влязло в сила. Не трябва ли да кажете на държави като Китай и Германия да влязат в правия път, ако искат да бъдат част системата?
Забелязваме, че в държавите, чиито усилия са били насочени предимно към износ, започва да се развива процес на ребалансиране, тоест опитват се да се върнат към първоначалното равновесно състояние. В Китай, например, вътрешното потребление се покачва много по-бързо, отколкото износът. Същото се случва и в Германия. Затова тези държави признават, че трябва да се работи за възстановяване на баланса. Така, от една страна, ще се гарантира удовлетвореността на вътрешния пазар, а от друга – страните ще запазят водещите си позиции в световната икономика. Натискът, изразяващ се в гласовете, които казват: „Хей, ние разчитаме на вас”, може да ускори този процес. Едно е сигурно – рано или късно балансът ще се възвърне.
Говорихте за нуждата от съревнование между държавите, за преструктуриране на държавните предприятия и прочее. Все страхотни послания. Всичките тези неща обаче се случват много бавно в Китай, нали? Реформите са в застой.
Китай се опитва да приложи по-сложни и по-строги реформи. Напълно естествено е процесът да се забави малко, когато се навлиза в областите на търсенето и предлагането, или при реформирането на данъчната система, например. Това е доста амбициозно начинание. Според мен, те постъпват правилно, навлизайки в тези среди и ги съветвам да не се отказват. Това е единственият начин Китай да накара производителността си да върви нагоре. Само така може да си гарантира устойчив икономически растеж, който да отговаря на нуждите на китайската икономика.
Какво е посланието ви към Доналд Тръмп, който възнамерява да се оттегли от търговското споразумение? Да внимава да не изхвърли нещо добро, покрай лошото?
Това е добро послание, което ще има широк отзвук по целия свят. Когато погледнем назад в годините виждаме, че сме преживели много болезнени времена. След финансовата криза, икономиката на света на успя да възвърне предишния си вид. Това се дължи на бавната производителност и недостатъчните инвестиции. Икономиката в целият свят се нуждае от побутване. Нека да намерим начин да го направим, взаимно уважавайки се.
Основната пречка пред възстановяването е, че централните банки задлъжняват все повече. Те пренасочват богатството в джобовете на най-богатите. Много обаче остават под чертата и се ядосаха, това от своя страна доведе до вълната от популизъм. Как се оплескахме толкова много?
Вярно е, че неравенството се увеличи значително напоследък, с изключение на Китай, където то е в сила от 2008г. Това обаче е решим проблем, но не трябва да се отчайваме. В държавите, където хората масово са загубили работата си заради намаляване на износа или заради автоматизацията, антиглобалистките настроения са в по-ниска степен. Това, което трябваше да научим е, че ако има проблем, трябва да се фокусираме върху него и да търсим най-доброто решение.
Решението обаче не изглежда много скорошно.
Да, защото недоволството е много силно и е почти невъзможно да се чуе гласът на разума. Трябва да гледаме обективно на нещата, които ни правят по-проспериращи през последното десетилетие. Трябва да разберем какво се е объркало и да се концентрираме върху коригирането.
