Малко държави могат да организират крах на своето правителство, който да е толкова старателно бавен и преднамерен, както направи Германия. Канлцерът Олаф Шолц от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) не получи вчера вот на доверие в Бундестага, с което проправи пътя към предсрочни избори на 23 февруари. Това е водещата тема, която коментират днес западните издания.
Дебатите преди гласуването бяха доминирани от предизборната кампания, а Шолц използва речта си, за да отправи остра атака срещу Свободната демократическа партия (СвДП), пише германското списание „Шпигел“.
„Шпигел“ обръща внимание на рязката реторика на Шолц и опозиционния лидер от Християндемократическия и Християнсоциалния съюз (ХДС/ХСС) Фридрих Мерц. В дебатите, излъчени по телевизия Цет Де Еф, канцлерът Олаф Шолц обвини лидера на ХДС Фридрих Мерц, че разпространява лъжи за него, на което Мерц реагира възмутено, пише списанието.
Вестник „Зюддойче Цайтунг“ обяснява, че сега германският президент Франк-Валтер Щайнмайер разполага с 21 дни, за да реши дали да свика нови избори в рамките на 60 дни.
Изданието коментира и плановете на основните партии за предстоящите избори: очаква се ХДС/ХСС да обещаят по-ниски такси за електроенергията, а ГСДП да зададе курс към икономическо възстановяване и по-ниски разходи за живот. „Зелените“ ще се фокусират върху воденето на политика, свързана с климата, смята „Зюддойче Цайтунг“. Според него Шолц и Мерц имат много различни позиции по отношение на политиката към Украйна, а Алиансът „Сара Вагенкнехт“ не смята, че има някакъв шанс да оглави следващото федерално правителство.
Партията на канцлера иска да се опита с триада от мерки да преодолее голямата разлика между нея и ХДС/ХСС в социологическите проучвания, заключва изданието.
„Пътят към нови избори е разчистен“, пише вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.
Той обръща внимание на това, че периодът за гласуване по пощата на предсрочните избори на 23 февруари 2025 г. вероятно ще бъде сравнително кратък. Ако настоящият график остане непроменен, отпечатването на бюлетините се очаква да започне на 30 януари. Едва след това общините ще могат да започнат да изпращат документи за гласуване по пощата, коментира изданието.
Ежедневникът „Велт“ отбелязва и друго събитие след вчерашния вот на доверие.
„Сцената на деня: след гласуването в Бундестага Шолц и лидерът на парламентарната група на ГСДП Ролф Мюцених бяха забелязани заедно, а когато председателят на партията Заския Ескен се приближи до тях, двамата прекратиха разговора и си тръгнаха. Ескен, видимо изненадана, скръсти ръце, поклати глава и се върна обратно“, пише вестникът.
Канцлерът Шолц загуби вота на доверие в Бундестага, както и беше планирано, добавя изданието. „Велт“ цитира проучване на института ИНСА, според което евентуална черно-зелена коалиция (ХДС/ХСС и „Зелените“) събира 43% подкрепа и не получава мнозинство. От друга страна, след като седмици наред беше под прага от 5%, в последното проучване СвДП отбеляза лек ръст от 0,5 процентни пункта и вече достига точно 5 на сто. Тази цифра е от решаващо значение, ако партията иска да влезе отново в Бундестага, обяснява „Велт“.
Резултатите дават възможност и за коалиция между ХДС/ХСС и ГСДП, която би събрала общо 48 процента, а друг възможен вариант е тройна коалиция между ХДС/ХСС, „Зелените“ и СвДП, прогнозира вестникът.
Според британския вестник „Гардиън“ опозиционният блок ХДС/ХСС е видимо уверен в очакванията си, че ще спечели следващите избори под ръководството на своя лидер, инвестиционния банкер Мерц.
Изданието обяснява, че поради печалния историческия опит на Германия с нестабилни и краткотрайни правителства, допринесли значително за идването на нацистите на власт преди почти век, сега са въведени механизми за контрол и баланс, които гарантират, че във Федералната република до предсрочни избори не би могло да се стигне без предварително и добре обмислено решение.
Американският вестник „Уолстрийт Джърнъл“ добавя, че това своеобразие на германската политическа система се дължи на следвоенната конституция, която въвежда многостепенна процедура за предизвикване на предсрочен вот с цел да не се допуска политическа нестабилност като тази от междувоенния период, когато правителствата се формират и падат в бърза последователност.
Краят на тройната коалиция на Шолц, съставена от либерали, социалдемократи и Зелени, беше помрачен от разногласия за това как най-голямата икономика в Европа може да бъде спасена от продължителния застой, който я превърна от икономически двигател на континента в изоставаща страна, коментира американското издание.
Германската конституция, предназначена да предотврати вида вълнения, преживяни по време на Ваймарската република, която помогна за възхода на нацистите, съдържа серия от разпоредби, предназначени да направят разпадането на правителството възможно най-стабилно и организирано.
Какво предстои?
Сега канцлерът трябва да предложи на федералния президент Франк-Валтер Щайнмайер да разпусне парламента. Ако прецени, че няма възможност за съставяне на стабилно правителство, Щайнмайер може да разпусне Бундестага веднага след вота. Теоретично германският президент разполага с 21 дни, за да предприеме тази стъпка. След като това стане факт, предсрочни парламентарни избори трябва да има в рамките на 60 дни. Засега е предвидено те да се състоят на 23 февруари 2025.
Тези предсрочни избори ще са първите по новото избирателно право, което предвижда местата в бъдещия парламент да бъдат ограничени до 630.
До тази ситуация се стигна след като управляващата коалиция, състояща се от социалдемократи, либерали и Зелени, се разпадна. На шести ноември канцлерът Олаф Шолц уволнени финансовия министър Кристиан Линднер, председателя на СвДП, а след това почти всички министри от партията му обявиха, че доброволно ще подадат оставка.
В историята на ФРГ канцлерите са искали вот на доверие от Бундестага пет пъти. Последният път това се случи през 2005-а година при Герхард Шрьодер.
Какви са прогнозите за изборите
Социологическите проучвания предвиждат разместване в съотношението на политическите сили в парламента след вота на 23 февруари 2025. Според допитване от шести декември, направено по поръчка на германската обществена телевизия ZDF, консерваторите ще са първи с 33 процента, а второ място се очаква да заеме Алтернатива за Германия със 17 на сто. Прогнозите за другите политически сили изглеждат така: трето място за социалдемократите с 15 процента, четвърто – за Зелените с 14, пето – за Съюза на Сара Вагенкнехт с пет процента. Според проучването, либералите и левите няма да влязат в Бундестага – очаква се те да получат съответно четири и три на сто.
Източници: БТА, „Дойче Веле“, „Политико“
 не получи вчера вот на доверие в Бундестага.){kind=link}