Военните доклади на западните сили, действащи в Червено море през последните няколко дни, са като послания от военна зона – свалени противокорабни ракети и потопени лодки, пълни с изтребители. Този конфликт се разиграва на един от най-натоварените водни пътища в света, а евентуалното му прекъсване има потенциала да отекне по целия свят.
Атаките срещу търговски кораби от йеменските бунтовници хуси се увеличиха през последните седмици след войната между Израел и Хамас. Десетки товарни кораби и цистерни с гориво бяха нападнати или забавени в резултат на боевете.
Въпреки че водената от САЩ коалиция се опитва да поддържа мира в региона, въздействието на разрастващия се конфликт вече се усеща в редица сектори. И тъй като Иран обеща, че дългосрочните му усилия за натиск върху Израел ще продължат, кризата вероятно едва сега започва.
Какво означава това на практика:
Лоши новини за бизнеса
Протокът Баб ел-Мандеб, разположен между Джибути и Йемен е основната точка за атаките на хусите срещу плавателни съдове. Тесният проток маркира южния вход на Червено море – решаващ воден път между Европа и Азия, свързващ се със Суецкия канал. Приблизително 12 до 15% от световната търговия преминава по този маршрут. Това представлява значителен дял от целия контейнерен трафик. Атаките накараха търговките оператори да забавят доставките или да отклоняват корабите около нос „Добра надежда“ в Африка. Но това добавя до две седмици закъснение към времето за доставка и създава допълнителни разходи.
Международната корабна компания Mediterranean Shipping Company, германската транспортна компания Hapag-Lloyd и датската контейнерна компания Maersk са сред тези, които в момента смятат ситуацията със сигурността в Червено море за твърде опасна. И трите обявиха в началото на януари, че спират напълно транзита на техни плавателни съдове през водния път.
Очаква се това да повиши цените за потребителите през следващите седмици. Става въпрос за продукти, вариращи от шотландско уиски до дрехи от Индия, Виетнам, Тайланд и Бангладеш. Огромна част от стоките преминават през Суецкия канал.
Настоящата криза не може да се сравни с нчколкодневното блокиране на канала през 2021 г. заседналия кораб Ever Given. Ситуацията всъщност е много по-нестабилна, защото атаките на хутите са много по-нюансиран и труден за разрешаване въпрос.
В същото време световната търговия вече е ограничена от сушата в Панамския канал.
Иран, който подкрепя хусите и е разположил военен кораб в региона, може да упражни натиск и върху Ормузкия пролив край собствения си бряг. Това е друг ключов транзитен маршрут. Това ще ескалира още повече прекъсванията на веригата за доставки.
„Иран внезапно има способността да затвори или най-малкото да наруши доставките по двате най-важни морски пътища за Европа“, обяснява Тобиас Борк, старши научен сътрудник по сигурността в Близкия изток в Royal United Services Institute.
Проблеми през зимата
Червено море е и жизненоважна артерия за енергийния поток. Танкери, превозващи между 8% и 10% от световния петрол и до 8 % от втечнения природен газ, минават през проливите всяка година. Енергийният гигант BP е сред онези, които бяха принудени да се откажат от водния път, вместо да извървят дългия път около нос „Добра надежда“ в Африка.
Според анализаторите това увеличава разходите за доставка, а повишените рискове могат да доведат до повишаване на застрахователните премии. Фючърсите на газа се повишиха със 7% през декември, след като превозвачите отклониха своите кораби. Търговците очакват по-високи цени за януари, а текущият курс за суров петрол Brent скочи с 2% след новините за нови сблъсъци по-рано тази седмица.
Съществува и загриженост, че ролята на Иран в разпалването на конфликти в региона може да доведе до това западните нации отново да предприемат репресии срещу износа на енергия от страната. Голяма част от продажбата на продажбата на ирански петрол отива в Китай и спомага за намаляване на цените на световния пазар. Действията на Иран може да доведат до по-строги мерки срещу Техеран, което засилва страховете относно доставките.
Прякото икономическо въздействие от конфликтите в Червено море обаче се компенсира от значителни дезинфлационни сили, действащи в европейската икономика. По-високите лихвени проценти вече намаляват търсенето за стоки, внасяни от Азия. В цяла Европа данъците се повишават, за да се затворят прекомерните бюджетни дефицити, което още повече притиска това търсене. По-високите цени на петрола вероятно ще доведат до по-ниско потребление – и ще увеличат вероятността от рецесия по-късно тази година.
Повече разходи
Откакто започна кризата в Червено море, военни кораби от САЩ, Обединеното кралство и Франция многократно се налагаше да откриват огън срещу ракети и дронове на хусите. Ръководещ коалицията за гарантиране на морската сигурност бе Вашингтон .
Противопоставянето между хусите и западните военноморски сили отразява нов тип война, която не е устойчива в дългосрочен план, защото моряците трябва да разполагат със свръхскъпи ракети, за да унищожат евтини дронове.
Например френската фрегата Лангедок миналия месец използва ракети земя-въздух Aster 15 на стойност 1 милион евро, за да свали дронове тип Шахед, произведени в Иран, които струват най-много около 20 000 евро. Това създава разходи за онези, които се опитват да запазят мира.
Кризата в Червено море показва, че с ракети и дронове, изстрелвани от земята, враждебните бунтовници вече не се нуждаят от големи флоти, за да имат военно въздействие в моретата.
От двете страни на Атлантическия океан нараства осъзнаването, че въоръжените сили на Запада ще трябва да преосмислят военните си доставки, за да се изправят срещу заплахите. В бъдеще те ще трябва да оперират с по-широка гама от оръжия, включващи евтини системи за противовъздушна отбрана, вместо да се фокусират само върху ултра-сложно оборудване от висок клас, смятат експерти. Но засега те се принудени да използват някои от най-скъпите оръжия в арсеналите си.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
