Националният пресклуб на БТА беше домакин на събитие по повод мартенския брой на списание ЛИК, като гост беше майсторът на шевици Ани Йовева. Тя сподели, че е имала честта многократно да представя България на международните сцени с уникалните самоковски шевици. Участвала е в множество панаири и изложби.
Според нея е работила по проект в Литва, както и е посетила Италия, Турция и Унгария. Тя отбелязва, че българските занаяти получават положителен отговор в чужбина и будят интерес у чуждите народности. Йовева не пропуска и събития у нас.
„Предимството на това културното ни наследство да се разпространява по света е, че повече хора могат да се запознаят с нашата култура“, подчерта тя. По този начин младото поколение получава вдъхновение да се научи да изработва шевици. Тя изрази надежда, че все повече младежи ще се посветят на този занаят. Процесът на изработка е изключително значим. Конкретно спомена, че вече има интерес от чуждестранни дизайнери да използват български шевици в своите колекции и дори в бижутерията. Младите българи проявяват интерес в носенето на облекла с традиционни шевици.
Според Ани Йовева, е от съществено значение децата да започнат да учат занаята от ранна възраст, за да се съхрани наследството. Тя акцентира, че всеки регион и област в България имат свои специфични шевици. „Самоковската е особено сложна за изпълнение. Тя е много атрактивна и цветна с техники, които са редки, а най-важното е, че притежава висока художествена стойност.“ Те могат да съществуват независимо. Йовева изрази желание да събере талантливи деца от общината, които да обучи в занаята.
Константин Рангочев, фолклорист и етнолог, изрази малко критичен поглед към концепцията за пътуващото ни културно наследство. „Имам скептично отношение към всичко, което вече се случва. Ние сме поколение, което често живее в дигитална реалност, а не в физическия свят. Има хора, които вярват, че ако нещо не е онлайн, то не съществува“, сподели Рангочев, който също посети пресклуба в Самоков. Подчерта, че, въпреки престижността на пътуващите изложби, трябва да се зададе въпроса колко хора действително са посещавали изложбата в музея „Гети“ в Лос Анджелис. Константин Рангочев смята, че този брой е малък и добави, че е нужно да се търси баланс между физическото представяне и виртуалната видимост. За него огромната част от тези идеи принадлежат на миналото и не са адекватни на днешния ден, подчертавайки, че музеите, които не са представени онлайн, всъщност не съществуват на глобалната музейна карта. Спомена, че можем да имаме уникални експонати, но когато те са представени по начин, наподобяващ средата на XX век, няма да впечатлят посетителите, особено в контекста на XXI век.
Той добави, че добро онлайн представяне би довело до по-голям интерес и физическо присъствие. „Не Самоков трябва да отиде в Лос Анджелис, а Лос Анджелис да посети Самоков“. Рангочев изтъкна, че виртуализацията може да е важен аспект за процеса на физическо представяне. По думите му, пътуването на изложбите не решава нито един конкретен проблем и даде пример с откраднати културни ценности от Румъния и Нидерландия. Според него, чрез пътуванията на експонати, съществува риск от фалшифициране и кражба. БГ музеите показват най-ценните елементи, но все още имат много неразкрити съкровища.
Рангочев обаче спомена, че технологиите могат да имат свои недостатъци, тъй като всеки екран може да изкриви цветовете.
На въпрос за най-значимото наследство на Самоков, етнологът заяви, че градът притежава забележително художествено наследство, но най-ценният му актив остава живият човешки фолклор. Той подчерта, че фолклорът е динамично изкуство, в което участва и аудиторията чрез непосредствени преживявания.
