Дългогодишният кървав сирийски конфликт е пред развръзка. Причина за това са не само пораженията на Ислямска държава, но и референдумът за независимост в Иракски Кюрдистан.
На 30 септември се навършват две години от руската военна намеса на страната на Башар Асад. Тя доведе не само до обръщането на хода на конфликта, но и до немислим резултат: отписаният от цял свят Асад е с всички шансове да оцелее. Преди това неговият режим се беше свил като в миша дупка в Дамаск, едва контролираше крайбрежието и двайсетина процента от страната. Повечето големи градове и петролни полета бяха в ръцете на джихадистите от ИДИЛ и Ал-Нусра и антиправителствените бунтовници. Руската намеса, започналите още преди нея въздушни удари на водената от САЩ коалиция и включването на сирийските кюрди във войната с джихадистите доведоха дотам, че ИДИЛ загуби близо три четвърти от завладените от нея територии.
Централната власт си връща контрола върху емблематични градове като Алепо и Палмира, Сирийските демократични сили обсадиха столицата на ислямистите Ракка. През август т.г. започна и битката за отнемане на важния източник на доходи на джихадистите – петролните полета в Дейр ес Зор. А тези дни сирийският възел бе допълнително заплетен от референдума за независимост в Иракски Кюрдистан. Много динамично развитие на обстановката. Какво се очертава на хоризонта?
Защо е важен Дейр ес Зор
Дейр ес Зор е столица на едноименната източносирийска провинция, преди гражданската война населението му е било над 250 000 души. В световните новини градът попадна през лятото на 2011 г., когато там започнаха антиправителствени протести, смазани от армията. Събитията придобиха известност като „Рамаданското клане”, тъй като станаха в навечерието на свещения за мюсюлманите месец Рамадан. След това градът потъна в хаос, за да бъде превзет през лятото на 2012 г. от Свободната сирийска армия (въоръжената опозиция на режима на Асад).
Голямото значение на провинция Дейр ес Зор е в това, че там се намира най-голямото в Сирия находище на петрол – ал Омар. Това е и основната причина градът и цялата провинция в началото на 2014 г. да бъдат атакувани и превзети от въоръжените отряди на ИДИЛ, които плениха и избиха хиляди въстаници от Свободната сирийска армия.
Само военновъздушната база край Дейр ес Зор остана в ръцете на правителствените войски, но през декември 2014 г. тя беше обкръжена от ислямистите, които прекъснаха всички пътища за снабдяването й. Именно по тази база през септември 2016 г. бяха нанесени поредица от бомбени и ракетни удари от самолети на НАТО, в резултат на което загинаха близо сто сирийски правителствени бойци. Американското командване заяви, че ударът е бил по позиции на ислямистите и се оправда, че жертвите се дължат на липсата на достатъчно разузнавателна информация. Руснаците на свой ред обявиха, че става дума за диверсия срещу правителствените части. Каквато и да е истината, инцидентът стана причина да бъдат прекратени мирните преговори между САЩ, Русия и Сирия.
Сега в операцията на сирийската армия по превземането на Дейр ес Зор участват и шиитски „опълченци” от Иран и Ирак, подпомагани от руската авиация и изстрелвани от руски кораби крилати ракети. На 5 септември отбраната на Ислямска държава беше пробита северно от града, южно от него в обсада попаднаха хиляди ислямисти и Асад предсрочно поздрави войските си с победата.
Окончателното превземане на Дейр ес Зор е въпрос на време. Освен завладяването на петролните полета то има и чисто военни последици: ще позволи на армията да установи контрол върху долината на Ефрат до границата с Ирак, където ИДИЛ тосподства върху територия от десетина хиляди квадратни километра. Въпрос е и какво ще прави Дамаск с пленените край Дейр ес Зор ислямистки бойци, сред които има не само стотици граждани на Русия, но и много уйгури – част от мюсюлманското население на Северозападен Китай.
Оцелелият диктатор
След падането на този ключов град под контрола на халифата в Сирия ще останат само неголеми анклави, главно в източната провинция Хомс, край градовете Ракка и Акербат в централната част на страната. По мнение на военни експерти ислямистите имат сили за сериозна съпротива за не повече от 5-6 седмици. След това се очаква всички огнища на съпротива да бъдат прочистени и Сирия – поне временно – да се раздели на няколко зони.
Най-голямата зона (около две трети от страната) ще е в ръцете на правителствената армия и военната полиция на Русия; там ще е столицата Дамаск, по-големите градове като Алепо и цялото средиземноморско крайбрежие на Сирия. Другите зони ще са под контрола съответно на подкрепяната от Турция Сирийска свободна армия и на ползващите се с американска поддръжка Сирийски демократични сили и кюрдите.
Успехите на правителствената армия, постигнати след руската намеса в Сирия, водят и до промяна на политиката на въвлечените в конфликта участници. Най-важно може би е отношението им към съдбата на диктатора Башар Асад. Само преди 2-3 години той бе тотално отписан като фактор в урегулирането на следвоенна Сирия. Сега изненадващо се оказва, че за неопределено време ще остане не само фактор, но и президент на тази страна.
„И САЩ, и европейските им съюзници заедно с Турция и Саудитска Арабия в голяма степен се съгласиха Асад да остане (президент на Сирия) за един неопределен преходен период”, цитира агенция „Блумбърг” западни дипломати. Никой не се наема да прогнозира кратък или дълъг ще е този период.
Промяната в турската политика към Асад е най-лесно да се разбере. Враждебната към нея Германия, фактическият отказ на ЕС да продължи интегрирането й в съюза, неуспешният опит за преврат, за който турските власти подозират Вашингтон, предопределиха промяната в позицията на Ердоган. Подкрепяните от САЩ кюрди тревожат турците много повече от сирийския управник, който за години напред ще бъде отслабен от войната.
Третият елемент
Референдумът в Иракски Кюрдистан, срещу който се обявиха почти всички влиятелни световни и регионални играчи, внесе допълнително усложнение в сирийския пъзел.
Обявяването на кюрдската независимост след референдума може да доведе до поява на враждебна към Турция държава в региона. А и следващата крачка е очевидна – нова война за отделяне на голяма част от Източна Турция, населена с кюрди. Затова Анкара е заинтересова от максимално отслабване на сирийските кюрди, които също са сред противниците на Асад; ако трябва – ще приложи и военна сила. Колкото и да е разклатен режимът в Дамаск, и той няма да се съгласи на нищо повече от местна автономия за кюрдите, при това в довоенните етнически рамки. За „лоялността” на тази автономия от другата страна на границата зорко ще бди и турската армия.
Между различните кюрдски формирования съществуват сериозни разногласия. Но онова, което твърдо ги обединява, е мечтаната цел – създаването на обща държава Кюрдистан. Затова и противниците им се обединяват по принуда, а това обективно иде отръки на Асад, който също не иска три милиона сирийски кюрди един ден да отцепят територия от Сирия. Иран, както и Турция, обяви че е готов да „запечата” границата си с кюрдите, а ако се наложи – да прати и войски. Дори най-слабият режим в региона – този в Багдад – въпреки зависимостта си от САЩ няма да се примири с евентуално възникване на Кюрдистан и с всички сили ще се бори със сепаратистите.
Кюрдите са обкръжени с враждебно настроени към борбата им за независимост държави и тази борба може и да изглежда обречена. Но тяхната многочисленост – общо около 40 милиона в Турция, Сирия, Иран и Ирак – тяхната решимост и бойни умения ще гарантират още дълги години напрежение в региона. След израелско-палестинския конфликт и сблъсъците по линия шиити–сунити това ще е третият траен елемент на кървавия раздор в Близкия изток. Сирийският конфликт може да отиде на по-заден план.
Перспективата
А конкретно по отношение на Асад в региона като цяло се създава нов ситуационен съюз на държави, чиито интереси вече не изискват непременно бързото му сваляне. Въпреки разногласията ги обединяват следните две цели-минимум:
1) унищожаване на Ислямска държава и другите трансформации на Ал-Кайда и недопускане на оцелелите им бойци да се прегрупират на територията на Йемен и други околни държави; 2) отслабване на въоръжените кюрдски формирования в Сирия и максимално ограничаване на контролираната от тях територия, за да не се допуснат условия за обединение на кюрдите и за засилване на кюрдския фактор като цяло.
За трайно умиротворяване и възстановяване на довоенна Сирия е твърде рано да се говори. След разгрома на основните противници на Асад страната ще бъде дефакто разделена на зони на влияние и напрежението ще се запази задълго. Със свалянето на оцелелия като по чудо сирийски президент ще се заеме новата легитимирала се и евентуално обединена опозиция, като ще го мотивира с отчайващото следвоенно състояние на страната. В следвоенното възстановяване, което ще струва на сирийците трилиони долари, ще се включат, както обикновено, великите сили-победителки.
