Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард насърчи членовете на Европейския парламент да ускорят процеса по приемането на законодателство, което би позволило внедряването на цифровото евро, съобщава Ройтерс.
ЕЦБ работи от години върху дигитална версия на еврото, която представлява дигитален портфейл, но реализацията на проекта зависи от одобрението на Европейския парламент – процедура, която в момента се забавя заради несъгласията на някои евродепутати.
По време на изслушване в комисия на ЕС Лагард акцентира на важността на цифровото евро за финансовата независимост на континента и изрази критики към частните дигитални валути, известни като „стейбълкойни“.
„Бързо трябва да бъде приета законодателната рамка, която ще подготви условията за потенциалното използване на цифрово евро“, заяви Лагард пред депутатите.
Европейската комисия предложи законодателство за цифровото евро още през юни 2023 г., но до момента напредъкът е минимален. Ако законопроектът бъде одобрен, Управителният съвет на ЕЦБ планира да гласува за евентуалното внедряване на цифровото евро през есента.
Представители на четири от осемте политически групи в Европейския парламент отбелязаха, че проблемите в работата на съществуващата платежна система на ЕЦБ по-рано тази година повдигат въпроси относно способността на централната банка да реализира успешно проекта за цифрово евро.
Според плановете на ЕЦБ, цифровото евро ще бъде достъпно за всички жители на еврозоната, вероятно с лимит около 3000 евро. Валутата ще бъде гарантирана от централната банка, но ще бъде разпространявана чрез банки и доставчици на дигитални портфейли.
Европейските банки проявяват скептицизъм, страхувайки се, че цифровото евро може да отнеме част от техните депозити, пренасочвайки ги към по-сигурни дигитални портфейли, гарантирани от ЕЦБ. Проучване на „ПрайсуотърхаусКупърс“ (PwC) показва, че внедряването на цифровото евро може да струва на банковия сектор между 18 и 30 милиарда евро за технически, търговски и оперативни разходи.
ЕЦБ представлява цифровото евро и като реакция на усилията на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп за насърчаване на стейбълкойните – вид криптовалути, прикрепени към щатския долар.
Лагард изтъкна, че стейбълкойните носат рискове за паричната политика и финансовата стабилност, тъй като могат да отклонят депозити от банките и не винаги успяват да запазят стойността си фиксирана. Например, през май 2022 г. криптовалутата Terra (TerraUSD) се срина, след като не успя да поддържа паритета си с долара, и заедно с нея падна и свързаната с нея (Луна) Luna, което предизвика верижни фалити в криптоиндустрията.
Лагард подчерта также липсата на глобално регулиране в този сектор, посочвайки, че най-голямата компания за стейбълкойни – Тетер (Tether) – е регистрирана в Ел Салвадор, страна, която няма адекватна регулаторна рамка.
„Този фрагментиран подход пречи на глобалната равнопоставеност и може да създаде нови рискове и системни уязвимости“, заяви Лагард. „Трябва да сме внимателни спрямо развитието в различни юрисдикции и да настояваме за глобално координирани регулации за стейбълкойните“, добави президентът на ЕЦБ.
