Маршрутът на газопровода „Турски поток“ може да премине през територията на Сърбия, заяви руският министър на външните работи Сергей Лавров в интервю за изданието „Сръбски телеграф“.
„Удовлетворени сме от хода на строителство на „Турски поток“ във варианта две отсечки. В момента се разработват различни възможности за продължаването на газопровода през европейска територия, включително по маршрута България, Сърбия, Унгария до газоразпределителния център в австрийския Баумгартен – отбеляза руският първи дипломат – Едновременно с това ние вземаме под внимание печалните уроци от „Южен поток“ и не бихме желали повторение на ситуацията. Ще бъдем готови да започнем съответната работа само след като получим твърди положителни гаранции от профилните структури на Евросъюза.“
Той отбеляза, че енергийната сфера е едно от приоритетните направления за сътрудничество между Москва и Белград.
„Водещите руски компании, включително „Газпром“, поддържат тесни контакти със сръбските партньори. Имат големи съвместни планове. Съгласуването на конкретните стъпки се осъществява по линия на междуправителствения руско-сръбски комитет за търговия, икономическо и научно-техническо сътрудничество“, обобщи Лавров.
Проектът „Турски поток“ предвижда строителството на газопровод по дъното на Черно море до европейската част на Турция и от там към границата с Гърция, отбелязва ТАСС. Дължината на морската част на тръбопровода е около 910 км, на сухопътната част по територията на Турция – 180 км.
Първата отсечка е предназначена за снабдяването на турския пазар, втората – за страните от Южна Европа и Балканите. Капацитетът на всяка една от отсечките е по 15,75 милиарда куб.м. газ. Планира се те да бъдат пуснати в експлоатация в края на 2019 г.
Газопроводът „Турски поток“ замени „Южен поток“, който трябваше да излезе на българския бряг, но тъй като неговото строителство не отговаряше на изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС проектът беше спрян на 1 декември 2014 г. Тогава в Анкара руският президент Владимир Путин обяви пред своя турски колега Реджеп Ердоган новия проект за газопровод, който в първоначалния си вид трябваше да се състои от четири отсечки, както спряния „Южен поток“. Впоследствие той беше редуциран до две.
Към днешна дата се обсъждат два варианта за продължаването на „Турски поток“ за Европа: 1. през Гърция за Южна Италия; 2. през България за Сърбия и Унгария. Вторият вариант изглежда все по-вероятен. Ако бъде реализиран, България ще запази мястото си на газовата карта на Европа, защото с реализацията на първата отсечка на „Турски поток“ ние губим транзита за Турция, който представлява лъвския дял от количествата „синьо гориво“, които се транспортират в момента от нашата газопроводна система.
В същото време борбата между Русия и САЩ за газовия пазар на ЕС се разраства. Тази седмица американският министър на енергетиката Рик Пери заяви в Будапеща, че Вашингтон е против „Турски поток“. САЩ искат да снабдяват страните-членки на ЕС със свой втечнен природен газ. Конкретно за България това може да стане през един евентуален терминал, който да се изгради в Дедеагач /Александруполис/ и от там през бъдещия интерконектор с Гърция да влезе у нас.
По отношение на цените американския втечнен природен газ за момента остават с 30% по-скъп от руския тръбопроводен газ, отбелязват от Европейската комисия.
