Вероятността България да влезе в еврозоната през 2025 г. е много малка, никой никога не е влизал в средата на годината. Да се надяваме, че бихме могли да го направим в началото на 2026 г. Това заяви финансистът Левон Хампарцумян пред БНР.
„Трябват организирани усилия. Не е задължителна политическата стабилност, ако хората, които се сменят в управлението на държавата, продължат да работят в същата посока. Риск има, ако се появят в управлението някакви талибани“, предупреди Хампарцумян.
Според него политическата криза има съществен принос, но не е единствената причина.
„Усилията на Горанов бяха с искреното желание и възможности да влязат в банковия съюз, направиха съществени стъпки и после се забавиха. Хърватска ни изпревариха, а те не са с по-различна икономика от нашата. Там правителството и населението искаха и то се случи“, посочи финансистът.
Левон Хампарцумян похвали БНБ, че е подготвена за присъединяване към еврозоната, но „тази готовност струва пари, досегашните усилия ще дадат плод, но ще трябва да се харчат още пари“.
Той даде като добър пример Хърватия, Словения и Прибалтийските републики, защото те са със сходна на нашата икономика.
По думите му увеличението на пенсиите с 11%, а не 10%, както беше първоначално обявено, е „излишна пиар дискусия“ и „кой ще се закичи с тези пари“.
„Увеличението беше обявено от правителство, което вече го няма, и накрая излезе, че сегашните хора се борят за 11%, които и да са те, и пиарският ефект да падне върху тях. Това е бюджетирано, направено и борбата е кой ще се закичи с тези пари, което е срамно, защото има швейцарско правило“, смята финансистът.
За регулирането на цената на хляба смята, че е наивна идея, която няма да доведе до необходимия резултат.
„Производството на хляб, а какъв ядем, е голяма тема, но хубавият хляб не струва лев или два, а много повече и го продават там, където има пазар за това“, каза той.
