Сметките на домакинствата няма да се увеличат дори след пълното освобождаване на енергийния пазар. Това съобщи министърът на енергетиката Жечо Станков в предаването „Неделя 150“ по Българското национално радио. Той уточни, че е разработен механизъм за компенсиране на битовите потребители чрез Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Според него, Министерството на енергетиката е готово за всички потенциални сценарии.
Министърът подчерта, че независимо от момента на въвеждане на либерализацията, цените на електроенергията за домакинствата ще останат стабилни. Актуализирането на датата зависи от Народното събрание.
Съгласно приетото законодателство, либерализацията ще стартира от 1 юли, с защитен механизъм, който ще осигури стабилност на цените. Този механизъм се основава на функционирането на регулирания пазар.
В момента Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) задава максимални цени и създава енергиен микс от различни производствени източници. Един от реакторите на АЕЦ „Козлодуй“ предлага електрическа енергия на регулирания пазар на цена около 80 лева за мегаватчас, докато средното заплащане от битовите потребители е 138 лева за мегаватчас. С този микс се добавя електрическа енергия от въглищни и водноелектрически станции.
След либерализацията, АЕЦ „Козлодуй“ ще може да предлага електрическата си енергия на пазарна цена, която в последния месец е била около 280 лева за мегаватчас. Разликата от 200 лева на мегаватчас ще бъде насочена към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и ще помогне за компенсиране на битовите потребители, което ще гарантиира, че техните сметки не ще се увеличат.
Жечо Станков изрази, че неефективното управление през последните четири години и поемането на трудни ангажименти са довели до забавяне на значителна част от ресурсите по Плана за възстановяване и устойчивост. Затова е необходимо бързо да се преразгледат важни реформи в плана.
Министърът посочи, че определени реформи в плана са невъзможни за изпълнение и биха се отразили негативно на бюджета на българските граждани.
„Няма да позволим това“, подчерта той и допълни, че правителството ще работи по предоговаряне на условията, за да защити националния интерес, като същевременно запази добрите отношения с Европейската комисия.
Той отбеляза, че страната не е постигнала целта си за допълнително 40-процентно намаление на въглеродните емисии от въглищните електрически станции. През 2024 година, въпреки по-топлата зима, намалението на емисиите е само 35 процента. Тази година, заради по-студената зима, потреблението на въглища е тройно нараснало, което може да доведе до увеличение на емисиите.
„Европа никога не е искала това от нас, не разбирам защо колегите са поели такъв ангажимент“, заяви Станков. Той изрази мнение, че подобни условия могат да поставят под заплаха не само работата на ТЕЦ-овете, но и на въглищните мини, където работят 6500 души. Според него е важен ангажиментът за намаляване на емисиите да бъде предомовен на национално ниво, а не за всяка централа поотделно.
Що се отнася до договора между „Булгаргаз“ и турската енергийна компания „Боташ“, министърът сподели, че българският обществен доставчик не разполага с финансовите средства да покрие задълженията си към турската страна през последните 7-8 месеца. Той определи договора като неблагоприятен за България и увери, че се търсят варианти за неговото преосмисляне. Настоящото правителство работи за по-оптимално използване на газопреносната инфраструктура, за да избегне плащания за неизползвани капацитети.
