Лидерите на Европейския съюз ще се срещнат днес с колегите си от Западните Балкани, за да дадат тласък на процеса на европейска интеграция на шестте държави от региона.
Стратегическото партньорство и развитието на политическия диалог между ЕС и страните от Западните Балкани, предизвикателствата пред сигурността, миграционният натиск, борбата с тероризма и организираната престъпност се очаква да бъдат във фокуса на разговорите днес в столицата на Албания – Тирана, съобщава БТА.
За първи път среща на върха между ЕС и страните от Западните Балкани се провежда в една от държавите от региона. Събитието е продължение на срещите на върха в Порто Карас (Гърция, 2003 г.), София (България, 2018 г.), Загреб (Хърватия, 2020 г.), Бърдо при Краню (Словения, 2021 г.) и Брюксел (Белгия, 23 юни 2022 г.).
Акцент в дискусиите в Тирана ще бъде поставен и върху преодоляването на негативните социалноикономически последици от войната в Украйна и задълбочаващите се енергийна и продоволствена криза, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Срещата трябва да даде нов, силен сигнал за ангажимента на ЕС към Западните Балкани. Войната в Украйна подтикна ЕС да осъзнае значението на политиката на разширяване за стабилността на континента, което пролича и с предоставянето на статут на кандидати за членство на Украйна и Молдова през юни тази година.
Елитът на Европа се среща с лидерите от Балканите
Сред участниците в срещата ще бъдат председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, президентът на Франция Еманюел Макрон, канцлерът на Германия Олаф Шолц, премиерите на Гърция, Унгария, Италия, Белгия, Дания, Хърватия, Чехия, която е ротационен председател на ЕС, канцлерът на Австрия Карл Нехамер, президентът на Кипър Никос Анастасиадис. Президентът Румен Радев ще представлява България на срещата.
В интервю за Асошиейтед прес премиерът на Албания Еди Рама заяви, че срещата в Тирана е доказателство за засилените геостратегически интереси на ЕС в региона. Войната в Украйна напомни за уязвимостта на региона и даде на ЕС стимул да приобщи страните от Западните Балкани към демократичната общност на Европа, каза Еди Рама.
Албанският премиер окачестви срещата като „най-важното събитие в историята на международните отношения на Албания“, като отбеляза, че бившата комунистическа страна е била „напълно откъсната от света и от Европа“ до 1990 г.
С най-голям напредък е Черна гора
Сред шестте страни от Западните Балкани най-напреднала в европейската си интеграция е Черна гора, която започна преговори за членство през 2012 г. Малката адриатическа държава с население около 620 000 души е изпълнила повечето от ангажиментите за присъединяване към ЕС, но все още изглежда далеч от фактическото членство.
Албания и Република Северна Македония започнаха преговори по присъединяване към ЕС през юли тази година.
Сърбия – най-голямата от шестте държави, води преговори по присъединяване към ЕС от 2014 г., но отказва да приведе външната си политика в съответствие с тази на ЕС, включително да наложи санкции срещу Русия. Сърбия поддържа близки отношения с Москва и Пекин, не на последно място заради тяхната подкрепа по въпроса за Косово, чиято независимост Белград не признава. Европейският съюз обаче е най-големият търговски партньор на Сърбия. Заради поредния изблик на напрежение с Косово, президентът на Сърбия Александър Вучич дори заплаши да не дойде на днешната среща.
Косово, чиято независимост не е призната от пет от държавите членки на ЕС (Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия), иска да кандидатства за членство до края на годината. За да получи Косово статут на страна кандидат, е необходимо единодушно одобрение както от страна на Европейската комисия, така и от 27-те държави членки.
Босна и Херцеговина кандидатства през 2016 г., но все още не е получила статут на официален кандидат за членство. Миналата седмица европейският комисар по въпросите на съседството и разширяването Оливер Вархей заяви, че ако продължи ускореният процес на формиране на правителство на всички нива в Босна и Херцеговина, Европейският съвет би могъл още на 15 декември да одобри статут на Босна и Херцеговина като страна кандидатка за членство в ЕС.
Среща на фона на протест
За днес опозиционната Демократическа партия е свикала в Тирана протест срещу правителството на премиера Еди Рама. Лидерът на демократите Сали Бериша, който е бивш президент на Албания (от 1992 г. до 1997 г.) и бивш министър-председател (2005 г.–2013 г.), обвинява Еди Рама в корупция. Бериша призова протестът да се приема като акт на гостоприемство към лидерите, които ще посетят Тирана, и като „открит акт на враждебност към Еди Рама, който с аферите си засрамва целия народ“.
Министърът на вътрешните работи на Албания Бледи Чучи заяви, че протестът на опозицията ще бъде допуснат извън периметъра за сигурност, където ще се проведе срещата на върха, предаде агенция АТА.
Още новини от Европа – четете тук
