В столичната къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“ тази вечер се проведе литературна вечер на тема „Сън за щастие“. Събитието отбеляза 159-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков.
Началото на вечерта бе зададено от актьора Стоян Чобанов, който прочете писмо на Пенчо Славейков до Мара Белчева, написано на 13 януари 1904 г. Литературната вечер беше водена от Радослава Манова, която заедно със Стоян Чобанов рецитираше части от лиричните миниатюри на Пенчо Славейков, съдържащи се в цикъла „Сън за щастие“.
Темата „Сън за щастие“ не е избрана случайно за нашата литературна вечер. Благодарение на щедрия жест на Светослава Славейкова, племенница на Петко Славейков, която е израснала в семейството, имаме музея – духовен храм, който съхранява материалното и нематериалното наследство на двамата великани на българската литература, всеки от които по уникален начин е обогатил българската култура със своя талант, характер и присъствие“, каза Соня Кирицова, ръководител на отдел „Експозиции“ в Националния литературен музей в София.
„Поздравлявам всички вас, последователи на Пенчо, изследователи, почитатели и читатели. Вие сте тук, за да отпразнуваме триумфа на духа над тленното и да почетем създателя, интелектуалеца и свръхчовека – Пенчо Славейков“, се посочва в приветствието на директора на Националния литературен музей, Атанас Капралов.
По време на събитието беше представена и временна експозиция с ценни материали от колекцията на НЛМ. Сред експонатите бяха единствените ръкописи на знаковите творби „Сън за щастие“ и „Кървава песен“, с бележки и рисунки на Пенчо Славейков.
Сред присъстващите бяха литературният критик проф. Михаил Неделчев, доц. д-р Емил Димитров от Института за литература на Българската академия на науките и внучката на поетесата Елисавета Багряна – Елисавета Шапкарева.
Основната тема на дискусията беше представянето на новия пети том от събраните съчинения на Пенчо Славейков „От Лайпциг до Брунате“, с редактор и съставител литературния изследовател Катя Кузмова-Зографова.
„Смятам се за, както ме нарече преди две години Петър Величков, „Катя – голямата дама на архивите“. Тогава се засмях искрено, но сега, след написването на този пети том, осъзнавам, че може би наистина съм успяла да достигна това определение“, сподели Катя Кузмова-Зографова.
Свои размисли относно живота, творчеството и съдържанието на книгата на Катя Кузмова-Зографова представиха проф. Емил Димитров, докторът по литература Елевина Белчева и литературният критик проф. Милена Кирова.
