Путин няма как да бъде поставен на мястото му, ако ЕС не санкционира и енергийния сектор на Русия. Литва, Латвия и Естония станаха първите, които се отказаха от руския газ. Дали другите са готови да ги последват?
„Ние познаваме по-добре руснаците, все пак от повече от 500 години сме съседи“, подчертава Радослав Сикорски. Като външен министър на Полша той често предупреждаваше за агресивното поведение на Русия. „На Запад мнозина смятат, че 40-те години съветска окупация са ни травмирали и преувеличаваме. Но се оказва, че сме били прави“, казва с усмивка Сикорски, който сега е евродепутат.
Политологът Аника Хедеберг не смята, че Западът не се отнася сериозно към Изтока. Според нея Европа просто твърде дълго е поставяла на преден план икономическите си интереси: „Много европейски държави мислеха, че ще е възможно да разграничат икономическите отношения от политическите“.
Европа продължи да се придържа към този принцип и когато руските агресии нарастваха. Чеченската война, бомбардировките в Сирия, анексирането на Крим, опитът за убийство на Сергей Скрипал, руската намеса в редица западни избори. „Осъждането остана вяло, малкото санкции, които бяха наложени, не бяха ефективни, а дипломатическите любезности и икономическите взаимоотношения бяха възобновени“, коментира Хедеберг. Европа твърде дълго държа очите си затворени.
Страх от следващата стъпка
Все пак настоящата война на Русия срещу Украйна успя да пробуди Европа. Бързината и сериозността на европейските санкции „вероятно са учудили Путин“, казва експертът по Източна Европа Андреас Умланд. Но дори реакцията на ЕС сега да е по-твърда, Общността още избягва да санкционира енергийния сектор, който е особено доходоносен за Русия.
Според Умланд това е необходима крачка, за да бъде поставен Путин на мястото му. „Германия играе ключова роля в това отношение. Погрешните решения със сериозни последствия преди и по време на управлението на Меркел насочиха германската източна политика по неправилен път„. Решаващият фактор за това са връзките на германската енергийна индустрия с Русия, които дори се засилиха след анексирането на Крим. Да припомним и, че Германия се присъедини към договора за „Северен поток 2“ през 2015-а година.
Спорът за енергийното ембарго на ЕС
Ембаргото за руския газ е предмет на ожесточени дискусии в ЕС вече от седмици. Полша е най-категоричният застъпник на твърдата линия: Варшава настоява за незабавно прекъсване на вноса на газ, петрол и въглища от Русия. Но засега в ЕС няма дори мнозинство за частично санкциониране на руския енергиен сектор, отбелязва Хедеберг:
„Петролът е стока, която може да се купува свободно на световния пазар. Следователно петролното ембарго трябваше да бъде на дневен ред още от първия ден. Не е за вярване, че това все още не е договорено. Същото се отнася и за въглищата, които също могат да се търгуват свободно. С газа е малко по-трудно. Зависимостта на Германия се усложнява от факта, че тя не може да обърне гръб на руския газ, защото го получава по тръбопровод. Налагането на газово ембарго би засегнало особено силно Германия, Унгария, Австрия и Италия. Заедно с Нидерландия, която също внася много петрол от Русия, те са сред страните, които се противопоставят на строгите санкции в енергийния сектор. В края на краищата по-високите цени на енергията и блокирането на собствената икономика са нещо, което никое правителство не би искало да наложи на страната си“.
Литва, Латвия и Естония се отказаха от руския газ изцяло, Полша се готви
Поляците са готови да платят тази цена. Техният внос на газ и петрол е нисък в сравнение с този на Германия, но пък внасят много въглища от Русия. Ако не бъде постигнато споразумение за ембарго на европейско ниво до май, полското правителство планира самостоятелно да прекрати договорите си с Русия за доставки на въглища. „Искаме да дадем пример и сме готови да платим цената, защото ситуацията в Украйна го налага“, обяснява полски дипломат.
Междувременно Литва, Латвия и Естония станаха първите държави в ЕС, които като реакция на войната в Украйна се отказаха напълно от вноса на руски газ. „Щом ние можем да направим това, и останалата част от Европа може да го направи“, се казва в съобщение на латвийската газова компания „Conexus Baltic Grid“.
„Това е резултат от нашата дългосрочна политика в областта на енергетиката и съвременните инфраструктурни решения“, заяви министърът на енергетиката на Литва Дайнюс Крейвис. В страната дори бе обявен своеобразен Ден на независимостта: руският природен газ е заменен от втечнен, който се доставя от кораб-терминал, носещ името „Независимост“.
В следващите седмици и останалите страни от Източна и от Западна Европа ще трябва отново да се запитат дали са готови да се откажат от икономическите си отношения с Русия, за да сложат край на военните престъпления в Украйна. „Няма работещи санкции, за които да не трябва да се плати цена“, подчертава бившият полски външен министър Сикорски.
Текстът е публикуван в „Дойче Веле“, заглавието е на Дебати.бг.
