Властите в Литва считат, че отстраняването на руския президент Владимир Путин от власт е единственият начин да се защитят Западът и неговите съюзници от бъдещи заплахи от Москва. Страната призова за още по-твърда позиция, отколкото САЩ и много съюзници от НАТО са готови да следват след нахлуването на Русия на Украйна.
В интервю за Асошиейтед прес във Вашингтон литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис каза, че годишната реч на Путин за Деня на победата е „неудовлетворяваща“ и че „мрачните лица“ на генерали и други са признаци за провал във войната в Украйна.
Въпреки това той каза, че „раненият“ Путин може да е още по-опасен и че единственият начин да премахнете заплахата е да го премахнете.
„От наша гледна точка, до момента, в който сегашният режим вече не е на власт, страните около него ще бъдат до известна степен в опасност. Не само Путин, но и целият режим, защото, знаете, човек може да промени Путин и може да се промени неговия вътрешен кръг, но друг Путин може да се издигне на негово място“, каза Ландсбергис. Така, докато съществува режим, който възнамерява да води войни извън руска територия, страните около него са в опасност, каза той. Ако едно нещо беше доказано на тези, които се съмняваха в това след 2008 г. в Грузия през 2014 г., когато започна първата война в Украйна, то е, че Русия е агресивна страна. Това е много ясно.“
Литва е една от трите балтийски държави, които сред съюзниците в НАТО са особено загрижени за възможни руски планове за насилственото им връщане под управлението на Москва. Литовските официални лица, включително Ландсбергис, бяха особено откровени за страховете си, но неговите откровени призиви за промяна на режима надхвърлят това, което повечето съюзници от НАТО са готови да изразят.
Президентът Джо Байдън повдигна вежди сред мнозина, когато каза пред публика във Варшава, Полша през март, че „За бога, този човек не може да остане на власт“. Но Белият дом бързо оттегли това изявление и самият Байдън каза, че не призовава за смяна на режима в Москва.
Ландсбергис, който беше във Вашингтон за срещи с представители на САЩ и други, каза, че не е бил впечатлен от речта на Путин за Деня на победата на Червения площад.
„Недоволен“ вероятно е най-използваната дума за описание на ситуацията и аз самият ще я използвам, каза той. Мисля, че сме виждали много генерали и политици, които чувстват, че губят война от много по-малка държава, с която най-вероятно дори не са искали да започнат.“
„Лицата бяха някак тъжни и мрачни, които обикновено не бихте видели в деня на парада, а именно да си спомнят най-голямата победа, която си мислят, че са имали, но сега не е ден на победа за тях и много от тях разбират, че те губят“, каза още Ландсбергис пред АП.
Мнозина очакваха Путин да използва годишното честване на триумфа на Съветския съюз над нацистка Германия през Втората световна война – ден след като останалата част от Европа отбелязва Деня на победата в Европа – за да обяви засилен военен натиск срещу Украйна или да призове за референдуми за анексирането на окупирана от Русия територия в източната част на Украйна. Той не направи нито едното, нито другото.
Ландсбергис каза, че Литва е доволна от подкрепата, която нейните съюзници от НАТО са предложили на нея и на другите страни от източния фланг на алианса, но че се нуждаят от повече. Той каза, че Литва, заедно с други балтийски държави Естония и Латвия, ще притиснат НАТО да предостави повече въздушна и морска отбрана, както и постоянно разполагане на войски на тяхна територия, когато лидерите на алианса се срещнат в Мадрид в края на юни.
Той каза, че срещата на върха в Мадрид трябва да бъде място, където да бъдат взети предвид и адресирани специфичните уязвимости на Балтийските страни. „Трябва да се отрази, че НАТО трябва да промени повече позицията си в източния фланг. В балтийските държави ние някак усещаме, че се приближаваме до тази точка, в която все повече и повече приличаме на усещането за Западен Берлин и през годините от Студената война“, каза той.
Той каза, че балтийците са доволни, когато Байдън каза, че НАТО ще защитава „всеки сантиметър“ от територията на НАТО, но тези думи трябва да бъдат последвани от действия.
„Много сме щастливи от начина, по който партньорите и съюзниците реагираха на войната на Русия в Украйна, изпращайки допълнителни разполагания в балтийските държави, но това все още е краткосрочно решение, каза той. Вярваме, че наближаваме времевата рамка, в която наистина трябва да вземем предвид стратегическите последици от войната.
Властите в Литва считат, че отстраняването на руския президент Владимир Путин от власт е единственият начин да се защитят Западът и неговите съюзници от бъдещи заплахи от Москва. Страната призова за още по-твърда позиция, отколкото САЩ и много съюзници от НАТО са готови да следват след нахлуването на Русия на Украйна.
В интервю за Асошиейтед прес във Вашингтон литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис каза, че годишната реч на Путин за Деня на победата е „неудовлетворяваща“ и че „мрачните лица“ на генерали и други са признаци за провал във войната в Украйна.
Въпреки това той каза, че „раненият“ Путин може да е още по-опасен и че единственият начин да премахнете заплахата е да го премахнете.
„От наша гледна точка, до момента, в който сегашният режим вече не е на власт, страните около него ще бъдат до известна степен в опасност. Не само Путин, но и целият режим, защото, знаете, човек може да промени Путин и може да се промени неговия вътрешен кръг, но друг Путин може да се издигне на негово място“, каза Ландсбергис.
Литва е една от трите балтийски държави, които сред съюзниците в НАТО са особено загрижени за възможни руски планове за насилственото им връщане под управлението на Москва. Литовските официални лица, включително Ландсбергис, бяха особено откровени за страховете си, но неговите откровени призиви за промяна на режима надхвърлят това, което повечето съюзници от НАТО са готови да изразят.
Ландсбергис, който беше във Вашингтон за срещи с представители на САЩ каза, че не е бил впечатлен от речта на Путин за Деня на победата на Червения площад.
