Зиад Рахбани, известен ливански композитор и театрален творец, почина днес, 26 юли, на 69 години, съобщиха Асошиейтед прес и АФП, позовавайки се на Ливанската национална информационна агенция.
Източник, близък до Рахбани, потвърди новината, като не беше предоставена информация относно причината за смъртта.
Роден през 1956 г. в Антелиас, близо до Бейрут, той е най-голямото дете на известната ливанска певица Файруз и покойния композитор Аси Рахбани, който е един от известните братя Рахбани.
Талантът на Зиад Рахбани се проявява от ранна възраст, като на 17 години композира своята първа музикална творба. Израснал в артистично обкръжение, той е бил обграден от музика, театър и политически идеи, което в значителна степен оформя неговото творчество, отбелязва Асошиейтед прес.
Майка му, считана за най-известната и уважавана изпълнителка в арабския свят, включва творби на Зиад в концертите си, смесвайки ливанския фолклор с западни ритми и фрази, припомня Асошиейтед прес.
Ливанският президент Жозеф Аун определи смъртта на Рахбани като загуба за нацията, описвайки го като „не само артист, а цялостен интелектуален и културен феномен“. В изявление, Аун нарича Рахбани „жива съвест, бунтовен глас срещу несправедливостта и точно огледало за страдащите и маргинализираните“. Според президента, синтезът на класика, джаз и ориенталска музика от Рахбани „отваря нови възможности за ливанското културно изразяване“ и го поставя на световната сцена. „Зиад беше естествено продължение на славното наследство на Рахбани, което донесе много красота и достойнство на Ливан“, добавя Аун в своето изявление.
Музиката на Рахбани отразява хибридното наследство на Ливан, който преди началото на гражданската война през 1975 г. беше свързваща точка между Изтока и Запада.
Дебютната му творба „Хотел на щастието“ (Nazl el-Sourour) е представена през 1974 г., когато е само на 17 години. Тя описва общество, белязано от класови различия и репресии. Трагикомичната история разказва за група работници, които завземат ресторант, за да защитят правата си, но биват отхвърлени от политическите управляващи. С този смел старт, Рахбани представя дългосрочната си тема – че ливанското общество страда не само от война, но и от остаряла власт, отбелязва Асошиейтед прес.
Рахбани твори пиеси и сатирични радиопрограми, критикувайки разделението в страната си. Той е не само драматург, но и композитор с широк обхват, напомня Асошиейтед прес. Съчетава традиционни арабски мелодии с елементи на джаз, фънк и класическа музика, създавайки уникално звуково възприятие, което е лесно разпознаваемо. Живите му изпълнения бяха легендарни, независимо дали свиреше на пиано в задимените клубове в Хамра, един от основните търговски райони на Бейрут, или на концерти, припомня Асошиейтед прес.
Зияд Рахбани беше критикуван от традиционалисти в арабския свят за иновациите си, които се стремят да преодолеят бариерите между арабската и западната култура чрез музика.
В последните години той рядко се явяваше на публични места, но влиянието му остава силно. По-младите поколения отново откриват негови пиеси онлайн и използват части от музиката му в протестни действия. Рахбани продължаваше да създава нова музика и пише, често изразявайки разочарование от политическата стагнация и ерозията на обществения живот в Ливан, припомня Асошиейтед прес.
