Доброто кино умря някъде през 80-те години на миналия век, казва в интервю за БТА обичаният от поколения български актьор Любен Чаталов. „Вече се правят филми, в които целта е да се свърши историята, да бъде гледана и веднага след това забравена, защото идва следващата“, обяснява заключението си той, от гледната точка на достолепните си 73 години.
За негова радост обаче през последните години започнало да се обръща все повече внимание на филмите – български класики. „Радвам се, че младите започнаха да гледат и харесват филми на режисьори като Въло Радев и Бинка Желязкова. Хората гледат, харесват филмите и си казват: „Ама той бил хубав филм“. За съжаление вече няма кой да им го покаже и да им обясни“, смята Чаталов.
Любен Чаталов станал актьор случайно. В средата на 70-те години на ХХ век той, заедно с Иван Иванов, днес също незабравим за няколко поколения български зрители, започнали работа в метеорологичната служба на софийското летище. Там обаче работел и техният приятел Слави, който няколко години упорито кандидатствал във ВИТИЗ (тогавашният НАТФИЗ), но все не го приемали. От слушане на репетициите му Иван и Любо, без да искат, наизустили куп стихотворения, песни и етюди. Накрая Слави ги навил да кандидатстват заедно с него – ей така, на майтап. Минали първи кръг, минали втори, трети, четвърти кръг и все чакали да ги скъсат.
„Все успокоявах Иван: накрая те ще видят, че за нищо не ставаме и ще ни пуснат да си ходим“, разказва днес Любо Чаталов. Те, обаче, взели, че ги приели. „Останахме да следваме, защото преценихме, че е по-добре да си студент, отколкото да работиш. Все щяха да видят, че за нищо не ставаме и да ни изгонят. Във втори курс обаче Иван Иванов засне „Всичко е любов“, аз пък заснех „Игра на любов“ и като тръгна… чак до днес.“
И двата филма заслужено влизат в българската класика на недотам далечното ни кино.
Любен Чаталов е категоричен, че няма филм, който да заема специално място в живота му. „Всичките са ми дечица. Не мога да кажа, че не обичам това, защото е леко куцичко като роля. Но то ми е детенце, аз съм го „родил“. Не може да не го обичаш“, казва актьорът.
По време на 10-ото юбилейно издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино в Стара Загора той беше отличен със специалната награда за цялостен принос в киното. Отличието му беше връчено по време на официалното откриване на кинофестивала. По традиция актьорът откри своя звезда в Алеята на липите и засади свое липово дръвче.
Любен Чаталов е роден на 24 февруари 1950 г. в София. През 1978 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Дебютът му е във филма „Бумеранг“ от 1979 г., но голямата му популярност идва с ролите му във филмите „Адаптация“ (1979), „Игра на любов“ (1980), сериалът „Записки по българските въстания“ (1976 – 1980), „Голямото нощно къпане“ (1980), „Лавина“ (1982) и много други.
Любен Чаталов продължава да се снима активно и днес – във филми като „Чичо Коледа“ (2021) и „Като за последно“ (2021). През дългия си творчески път е заставал на снимачната площадка около 100 пъти, сам не може да ги преброи точно. Стената на славата през Театър 199 в София също пази негови отпечатъци и специален шарж.
Още новини за култура – четете тук
