Нощта на 18 май, годината е 1993, Босна и Херцеговина е раздирана от гражданска война, Сараево е под обсада. Из сенките на града се промъкват две фигури, почти незабележими под погледа на снайперистите. Придвижват се бавно, единственият им багаж е по една раница на гърба, а единствената им надежда – мостът Връбаня. Това са Адмира Исмич и Бошко Бркич.
Бошко и Адмира от Сараево имат нещастието да се обичат в държава с враждуващи етноси. Родени са през 1968 г. и завършват пътя си в прегръдка на 25 години на 18 май 1993 г. Не успяват да преминат от другата страна на моста.
Вероятно сте чували историята на двамата влюбени, които се опитват да избягат от
войната и обсадата на Сараево,
превърнала се в най-дългата обсада в съвременната история със своите 1395 дни.
Адмира е бошнячка, а Бошко – сърбин. Завършват заедно гимназия, след което се сгодяват. Следват заедно химия. След началото на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 г. те остават в обсаденото Сараево, където е много трудно смесени двойки да оцелеят. Затова 14 месеца след началото на войната, Адмира и Бошко решават да избягат от Сараево и през контролираните от сърбите територии да заминат за Сърбия.
В началото на войната в Сараево най-силно влияние има Исмет Байрамович, по прякор Кело, който се съгласява срещу 18 000 марки да осигури на двамата влюбени безпрепятствено излизане от Сараево. С тези пари той е трябвало да подкупи
снайперистите да си затварят очите,
докато Адмира и Бошко претичат през моста Връбаня на река Миляцка, която разделя мюсюлманските от сръбските позиции.
На 18 май 1993 г. през нощта Адмира и Бошко тръгват да прекосят река Миляцка по моста Връбаня, но след като стигат средата на моста, снайперисти откриват огън по тях. Бошко е убит на място, а Адмира, която е ранена смъртоносно, успява да се добере до Бошко и да го прегърне, след което издъхва.
Но още по-ужасното е, че телата стоят на този мост седем дни, защото той е подложен на снайперистки обстрел и никой не се решава да ги изтегли.
През това време босненските мюсюлмани и сърбите се обвиняват едни други за стрелбата, а телата лежат. Родителите на двамата научават дни по-късно за цялата трагедия.
Помолили са след това силите на ООН в Босна да вземат телата от там, но те отказват, тъй като техните коли не са защитени от подобен тип оръжие и няма как да рискуват живота си, за да вземат телата.
Накрая Босненските сръбски сили принуждават четирима босненски военнопленници, вързани с въжета, да отидат на моста и да изтеглят телата. После хвърлени в общ гроб.
По-късно, през април 1996 г. биват ексхумирани и погребани в Сараево, отново заедно.
Още новини от деня – четете тук
