Людмила Филипова е един от най-четените съвременни писатели в България. Въпреки че е завършила икономика и е специализира маркетинг в чужбина, а през 2019 г. завършва с отличие магистратура по астрофизика в СУ, Людмила следва мечтите си да стане писател. До момента има издадени 12 книги. Автор е на „Анатомия на илюзиите“ (2006), „Червено злато“ (2007), „Стъклени съдби“ (2008), „Мастиленият лабиринт“ (2009), „Антихтонът на Данте“ (2010), „Аномалия“ (2011), „Печатна грешка“ (2012), „Където се раждат ангелите“ (2013), „Войната на буквите“ (2014) и документалната книга „Пътуване до Края на света“ (2015), „Смисълът“ (2017), „Контактът“ и „Отговорът“ (2020).
Върху какъв творчески проект работите в момента?
Работя по исторически роман за тайните и знанието на древните ни предци и той трябва да излезе до месеци.
Как избирате историите в литературните си романи, те ви връхлитат случайно или са плод на житейски ситуации, които са ви попаднали в полезрението от реалния живот?
И двете – търся ги навсякъде около мен, а когато се спра на тема започвам да правя голямо проучване по нея. Но понякога историите и само ме връхлитат. Всяка моя книга е базирана на реални проблематики, история, наука, истински съдби.
Внучка сте на министър-председателя на НР България Гриша Филипов. Какви са най-ранните ви спомени от детството си?
Животът ми не се отличаваше много от този на другите деца – учих в кварталното сто годишно училище, където е учила и майка ми като дете; делях чин с циганче; играех на улицата с децата от квартала; пазарувах; карах балканче и имах куче. Разликата бяха летата, когато ни изпращаха за 2 месеца в затворена местност на морето и там в изолация се побърквахме по пустите поля и гори.
А след 89 г. родителите ми изгубиха работата си, изпаднахме в крайна бедност, търпях подигравки от всички. Започнах да работя на 15 години.
После хората забравиха, близките ми починаха и с това тази епоха приключи.
Какъв дядо беше Гриша Филипов?
Това, което помня от дядо си, бе изцяло отдаден на страната и работата си, човек до сетния си дъх. Работеше почти денонощно. Възхищавах се на дисциплината му, знанията му, морала му и отличните му дипломи. Даде ми голям пример, който изгради и моята личност. Исках да имам дипломи като неговите и сега имам три висши завършени с пълно отличие заради него. Понякога ни водеше на поход в планината, но рядко имаше свободно време за игра.
Защо някой ден не напишете автобиографичен роман – вашата житейска история е много пъстра, драматична, донякъде болезнена.
Времето ще покаже. Засега голяма част от историята на семейството ми може да се прочете в романа ми „Анатомия на Илюзиите“.
Смятате ли да увековечите случващото се в световен мащаб – вирусната пандемия в следващия си литературен проект?
Много хора твърдят, че вече съм го сторила с романа си „Смисълът‘. Иначе сега не мисля, че на хората не им е до тази тема. А и се каза и написа вече толкова много.
Как се промени животът ви в чисто личностен план заради коронавируса?
Това е доста интересно при мен – отговорът е никак. Първо, защото за мен правилата са правила и те се спазват. Второ, защото съм доста гъвкава личност и бързо се настроих към новата реалност, а и лигавщини като това има ли ресторанти и барове не са ми присърце. Трето – аз така или иначе си работя и спортувам в дома – дори не усетих една година затворена вкъщи. Липсват ми все пак пътуванията, но една година все можем и без тях. Вече съм и ваксинирана с първа доза, но мерките остават за мен тъй като срещу новите щамове, особено от Африка (нигерийския щам например) ни ваксина, ни имунитет, ни терапия помага.
Имате ли близки, които преболедуваха вируса и как им понесе?
Сина ми го прекара (зарази се в училище) – 20 дни бе изолиран в стаята си. Имаше висока температура, треска и други симптоми. Оставях му храна и лекарства пред стаята. Много се пазих, защото ако и аз се бях разболяла тогава нямаше кой и един чай да ни направи и вече щеше да стане много лошо. Изгубих приятели, други лежаха по болници и интензивни отделения, а после месеци се възстановяваха, дори и млади хора. Мои близки изгубиха роднини.
Какви са мерките срещу коронавируса в държави, които сте посетила?
Последно бях в Турция – абсолютно всички носят маски от сутрин до вечер по най-правилния начин и навън и вътре; никой няма нищо против тях, защото разбират, че са в техен интерес; навсякъде има дистанция и дезинфектанти и всичко е затворено както в Европа. След месеци на пълно затваряне през март отвориха заведенията им до 19 ч. Имат вечерен час 21 ч и пълен локдаун през уикендите. И те се изпълняват стриктно от всички.
У нас вече свободната ваксинация е факт. Вие заявила ли сте желание да се ваксинирате?
В момента съм с вече първа приложена доза. Продължавам да се пазя и да чакам втората.
Как се отрази дистанционното обучение на сина ви Константин?
Определено дистанционното обучение не е по-добрата алтернатива по принцип, но когато се касае за животи (защото училищата и заведенията са сред най-големите разпространители на вируса) заради риска има огромен смисъл от него. Знанията се придобиват най-вече в осъзнатия живот на учениците така, че не ги ощетяваме много. Сега най-важното е да пазим животи – всичко друго се наваксва. Сина ми почти изцяло прекарва времето си вкъщи както мен, и двамата съвестно спазваме изолацията, не се оплакваме и не страдаме от това – още малко остана и всичко ще е както преди.
Васил Божков е ваш бивш работодател, един от най-влиятелните, успешни и богати хора в държавата. Десетилетия политици, общественици, бизнесмени го ухажваха, търсеха партньорството и покровителството му. Днес той е враг номер 1 на държавата и на същите тези видни общественозначими хора. Как според вас Васил Божков би коментирал тази обрат?
Нямам представа. Била съм началник на кабинета му като икономист преди 20 години.
От тогава нямам връзка с Васил Божков.
А преди това сме имали само служебни взаимоотношения. Но доколкото виждам той не спира сам да дава обяснения в публичното пространство.
Преди години бяхте член на „Новото време“. Имат ли бъдеще потомствените политици у нас, каквато традиция има по цял свят или все още българското политическо съсловие не е дозряло да следва този приемствен политически модел? Какво показва вашият личен опит?
Нямам никакъв опит и никакъв интерес към политиката. Видях в работата на дядо си какво е да работиш неуморно и всеотдайно и накрая да си лошият и виновният. Избрала съм да помагам на страната и народа ни чрез книгите, които пиша и посланията и знанията, които залагам в тях. Все още вярвам, че те могат да са по-полезни на страната и света от каквато и да била политическа дейност.
За какво мечтаете в личен и в професионален план?
За любов, здраве, приятели, пътувания.
Какво ви докосва от всекидневието? Какво ви натъжава, какво ви разплаква, какво ви кара да се чувствате щастлива?
Малките човешки истории да си помагаме един на друг. Да даряваме щастие и усмивка.
Какво още не сте успяла да сбъднете? Кой връх все още не сте покорила?
Не съм била още само в Австралия от континентите и не съм намерила още половинката си.
Пожелавам ви и двете да ги сбъднете от сърце!
Благодаря ви от сърце!
