Битката за БФС е миниатюра на гигантския сблъсък между двете големи групи в нашето общество.
Разделителите линии между тях са много, но с една есенция: да живеем като европейци и да правим нещата по европейски или като ориенталци и да правим нещата по евроазиатски.
Дали да бъдем конкурентоспособни в света, като постигаме успехи с труд, воля, талант и усилия – по правилния, първи начин. Или по втория – с хитрост, с измама, с връзки, с подлизурство и подлост да постигаме личен успех за сметка на другите до нас и в щета на репутацията на българската нация.
Защото надали има по-добри прототипи на двата начина – Бербатов срещу Гонзо. И двамата с възможност да се докажат на международната арена. Единият с дълга кариера и два пъти шампион и голмайстор на най-силното първенство; другият бърз провал в едно дори не толкова силно първенство.
И е ясно, че не става дума само за талант – и двамата бяха талантливи. Но единият прибави изнурителен труд, воля и постоянство, за да стигне до върха. А вторият – болен от звездомания падна отвисоко, сигурно смятайки, че звездният му бг статут ще играе вместо него.
И така Бербатов заложи на същия подход и за шеф на БФС: топ екип, програма, десетилетен опит в най-добрите първенства, феърплей. От другата страна видяхме сговаряне на цялата байганьовщина, за да успее посредствеността.
Лудогорец срещу Манчестър Юнайтед, както ЮЗУ срещу Харвард. Белият картон за спортсменство се сблъска с черното тото. Нашенското донт-ноу пак бе избрано пред чуждото ноу-хау. Нещо в моята шепа се оказа далеч по-важно за повечето футболни деятели срещу нещо в шепата на българския футбол.
И далеч не само нашата народопсихология стои зад този фарс. Той щеше да бъде невъзможен без завладяната държава, която си има свои кодове за поведение, за чест. Чест е не да си подадеш оставката при пълен провал, а да стоиш до последно на поста, защото не е мъжкарско да се оттеглиш. Освен, когато не ти се обади някой над теб, чиято чест е застрашена. И тогава ти извън писаните правила, а по тези на мафията свиваш платната и си обираш крушите.
Този поведенчески код управлява реално държавата, а законите се наместват, за да опаковат за пред публиката техните действия. Този код не допуска реални избори, защото мафията не разчита на случайности. Тя управлява кой може да гласува, колко гласа са нужни за победа на първи тур и ги набавя. За целта не се допускат независими наблюдатели, отстраняват се враждебни клубове, сплашват се непримиримите, гласува се по изпитан образец.
Всичко 1-1 като политическите избори. С водещи партии с хора на втория начин, с хартиените бюлетини в комплект с екипи по “преброяването” им, с десетки хиляди сътрудници готови за нещо в шепата сега вместо нещо за България в бъдеще. И затова бъдещето изчезва. И както една партия винаги печели изборите, така все един отбор е шампион. Реминисценция на един народ, партия и вожд – от хора със същия манталитет.
Как се побеждава мафия? Само когато достатъчно много хора захвърлят страха и извикат No passaran. Спрете да ходите на български мачове, дори на мачове на националния отбор, протестирайте по всеки възможен начин.
И Бербатов, Стенли и Марто не трябва да се отказват, а да се готвят за следващия път. Защото той няма как да не дойде скоро. На Некадърността, за да остане на власт, обградена и защитена от света и първия начин й трябват ресурси. А когато те свършат ще се пропука и нейният свещен съюз – по Георги Марков.
Но ресурсите няма как да продължат да идват, ако България продължава да е в дъното на всички класации, резултат от мястото й в класацията по корупция.
Коментарът е взет от Фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.
