Мафията няма да се залови сама

Случаите „Нотариуса“ и „Пепи Еврото“ („Осемте джуджета“) изкараха съвсем на показ лицето на мафията в България. Въпросът сега е дали обществото и държавните структури пак ще се направят, че не са го видели.

Двата случая не са изолирани пробиви в системата,

а демонстрация на системната сила на организирани престъпни групи, които са стигнали до върховете на държавата и са се ползвали с политически и магистратски протекции.

Ако няма разплитане на големи мрежи от магистрати и политици, ако виновните се сведат до вече убития и няколко други бушона, мафията ще регистрира нова победа.

Добре окопана мафия във властта

Досега знаем сравнително малко, но и то е достатъчно, за да подкрепи твърдението за наличие на добре окопана мафия във властта.

Единият мафиотски посредник – Нотариуса – вече е в отвъдното, а другият – Пепи Еврото – е в неизвестност, след като очевидно е бил предупреден, че ще бъде задържан.

И срещу двамата обаче има достатъчно и неопровержими доказателства, че са предлагали да повлияят и са влияли на дела и разследвания чрез контактите си с магистрати, а и политици.

Също така те са участвали в схеми за изнудване, които бяха оповестени от действащ съдия (Цариградска), сериозни чуждестранни инвеститори и др.

Добрата работа на Антикорупционния фонд освети и поддържаните от тях заведения – нещо като елитни клубове, в които магистрати, а сигурно и политици, са били чести гости.

„Говорим си с Господ“: Кой е разстреляният в София Мартин Божанов – Нотариуса

Въпреки изнесената информация, години наред тези посредници са минавали под радара на служби и разследващи органи и са демонстрирали топли връзки с тях – а това е безспорен белег на мафиотизиране на властта.

Посредниците са били и брънка от по-голяма система за рекет и изнудване, в която са участвали добре познати поръчкови жълто-кафяви медии. В тези медии са се публикували очернящи материали, след което прокуратура и други органи са се задействали срещу набелязаните лица.

Тези разкрития се случват на фона на огромни скандали само отпреди година, свързани с опит за атентат срещу бившия главен прокурор Иван Гешев, след което той беше и отстранен от поста си.

В хода на скандала самият Гешев оповести, че прокуратурата е действала като чадър

върху висши политици – специално Борисов и Пеевски, за които имало дела „на трупчета„. Гешев дори опита да „размрази“ някои от делата, като това за къщата в Барселона.

Всъщност, от тези признания излиза, че самата прокуратура е била институция за протекция за едни и рекет за други. Същото като бизнеса на Нотариуса и Еврото, но в голям мащаб.

Всичко това би трябвало да вдигне българската държавност на крак в нейната цялост.

В крайна сметка съмненията, че мафията е стигнала до върховете на държавата, не могат да бъдат оставени безкрайно висящи. Защото никоя власт не може да разчита на доверие и легитимност, ако хората смятат, че тя е овладяна от мафията.

Най-скандалното обаче е, че много от държавните институции и техните представители се опитват или да омаловажават проблема, или да го стоварят на главите на някакви нисши служители, или направо да си затворят очите за него.

Уж тече някакво разследване, но резултатите дотук са, че мафия има, но мафиоти сред магистратите и политиците няма:

1. Нищо не се изясни около „атентата“ срещу Иван Гешев, а „делата на трупчета“, които той уж щеше да размразява и по които щеше да изнася информация, в момента се прекратяват едно по едно от наследника и бивша Гешева дясна ръка – Борислав Сарафов.

Логически или Гешев е злоупотребявал с измислена информация, или Сарафов крие факти: кое от двете е истината и кой ще понесе отговорността?

2. От години вече се говори за „Осемте джуджета“, а сега и за „Нотариуса“. Тези хора са търгували с влияние – по това има съгласие. Въпреки това още не са ясни нито магистратите, нито политиците, с влиянието върху които те са търгували. Вина има, виновни няма.

3. За съжаление изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов е бил гост на поне едно от заведенията на търговците с влияние, което създава конфликт на интереси на много високо ниво в системата.

Тези съмнения трябва да се разгледат максимално публично и евентуално да се разсеят както от г-н Сарафов, така и от специалния разследващ съдия Даниела Талева.

Като цяло, г-н Сарафов носи наследството на Иван Гешев и на другите главни прокурори преди него, които са допуснали мафиотските модели да проникнат в системата.

Няколко неудобни въпроса около смъртта на Нотариуса

4. Изслушването от ВСС на и.ф. главен прокурор по казуса „Нотариуса“ остави впечатлението, че г-н Сарафов се стреми да избяга от отговори на съвсем легитимни въпроси, зададени от членовете на съдийския панел.

Нищо по същество не беше казано от него – най-вече с оправдания за тайна на разследването и ограничени правомощия на главния прокурор.

Това не е сериозно отношение при казус от толкова голямо значение, при който информацията е от огромен обществен интерес. Впечатлението е, че се търси начин разследването да се приглуши, да се проточи във времето, така че хората да забравят постепенно сериозността на проблема.

5. Междувременно започнаха проверки от една част на прокуратурата в други нейни части (Софийска градска прокуратура), но без да е ясно защо и с каква цел. Изтече информация, че дела срещу Нотариуса са били „смачкани“ от прокурори, които са били и близки до него.

Бяха дадени и оставки на част от тях – по неясна причина обаче. Ако нещата вървят по този начин, крайният резултат може да е някакво персонално разместване в прокуратурата, но без гаранции, че мафията е била изхвърлена най-накрая от системата.

А и нищо подобно не се е случило по „Пепи Еврото“ и „Осемте джуджета“, където има много сведения за контакти с висши политици и магистрати.

6. Никой дори не си е помислял да разследва връзката между публикации в определени медии и действията на прокуратурата и други държавни органи. Тази видима координация по някаква причина не е проблем и не се разглежда като престъпна група (каквато най-вероятно е).

Да припомним само, че прокуратурата беше обвинила Симеон Дянков, Иво Прокопиев и Трайчо Трайков за участие в престъпна група, защото на публична конференция се изказали в полза на продажба на търг на акции на държавни предприятия.

Явно на прокуратурата не ѝ липсва въображение да вижда престъпни организации навсякъде, но не и там, където най-вероятно реално съществуват.

Мафията няма да се залови сама

Тези проблеми показват, че оставянето на органите „да работят спокойно“ по мафиотските структури, най-вероятно е пряк начин за осигуряване на спокойствие на мафията. Всъщност, проникването на мафията във властта е основната трудност пред сериозното разследване на мафията.

Затова е нужна обществена мобилизация на цялата българска публична сфера – партии, читави медии, интелектуалци, университетски преподаватели, студентски организации и т.н.

Ако обществените авторитети и този път се спотаят и намерят нещо по-важно да правят, мафията ще пребъде в институциите на страната.

Особена е отговорността на партиите в управляващото мнозинство. И тук погледите не трябва да са само към ПП-ДБ. Те не са еднолично и самостоятелно отговорни за борбата срещу мафията. Нека избирателите и говорителите на ГЕРБ и ДПС да си зададат въпроса какво техните представители правят срещу/за мафията.

Този въпрос трябва да е първият във всяко интервю на въпросните формации. Защото точно ГЕРБ и ДПС – като управляващи в периода, в който мафиотските посредници са процъфтявали – би трябвало да са и основните политически отговорни за отстраняването на мафиотските елементи във властта.

Досега у тях нито се е развило подобно усещане за отговорност, нито демонстрират особено усърдие в антикорупционна и антимафиотска посока.

Напротив, те са крепителите на статуквото в системата на съда и разследващите органи: те подмениха Иван Гешев със заместника му, оставяйки впечатление, че правят промени, само за да си остане всичко същото.

Извинението им обикновено е, че ГЕРБ и ДПС крепят геополитическата ориентация, а ПП-ДБ трябва да се занимават със съдебната реформа и борбата срещу корупцията – обяснение, което само по себе си е куриозно.

Накратко, мафията се е разположила във властта не само заради проблемите в съдебната власт. Цялата публична сфера всъщност е станала търпима за мафиотите и затова те продължават да си битуват безпроблемно.

Някои са се издигнали и сред магистрати и политици. За да се противопостави на този проблем, българското общество първо трябва да го осъзнае и после да се мобилизира максимално, защото мафията няма да се залови сама.

Коментарът на Даниел Смилов е публикуван в Дойче веле. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.