Македонските граждани избират бъдещето на страната си – дали да поеме по пътя на европейската интеграция или да остане изолирана от ЕС и НАТО.
На референдума е зададен въпросът дали македонците одобряват започването на преговори за членство в Алианса и Евросъюза чрез приемането на Договора с Гърция.
Допитването има консултативен характер. Договорът от Преспа не предвижда задължително провеждане на референдум. Валидността му зависи от това дали ще бъде достигнат необходимият брой на гласоподаватели – 50% плюс един от имащите право на глас. И тук се крие основният проблем, коментират експертите.
Според избирателния списък 1 806 600 души имат право на глас. В същото време според данни на Световната банка в Република Македония живеят около 1 450 000 души.
Поне 350 000 души трайно са се изселили от страната и не участват в никакви избори.
Проблемът идва и от липсата на преброяване, което бившият режим на Никола Груевски на няколко пъти отложи. Последното преброяване е извършено преди около две десетилетия. Груевски го отмени, за да се избегнат етнически конфликти между македонци и албанци.
ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЗОРАН ЗАЕВ
До преди две години Македония беше разтърсена от сериозна политическа криза. Проведоха се няколко предсрочни избори, които в крайна сметка доведоха до правителството на Зоран Заев, съставено през 2017г.
Новият кабинет предприе енергични действия за излизането на Скопие от изолацията, в която я беше поставило управлението на Никола Груевски.
Едно от първите неща, с които новата власт се захвана, беше нормализирането на отношенията с България.
Кулминацията бе подписването на Договора за добросъседство и приятелство на 1 август 2017 г. от премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов. Договорът откри перспектива за развитие на отношенията между двете страни във всички области – икономическа, културна, политическа и др. Само за една година има ръст от 12 % в търговията между двете държави.
След като отношенията с България бяха нормализирани, Заев започна преговори с Гърция, целящи разрешаването на 27-годишния спор за името.
Именно този нерешен проблем пречеше на Македония да се присъедини към НАТО, въпреки че беше изпълнила всички условия за това. Ветото на Гърция на срещата на върха на алианса през 2008 г. в Букурещ забави Македония с 10 години.
Премиерът Зоран Заев и гръцкия му колега Алексис Ципрас започнаха разговори през януари по време на Световния икономически форум в Давос. Те се водеха основно от външните министри Никола Димитров и Никос Кодзиас с посредничеството на американския дипломат Матю Нимиц.
Експерти коментират, че благоприятен фон за преговорите послужи започналото на 1 януари 2018 г. българско председателство на Съвета на Европейския съюз. София наложи в дневния ред на Европа темата за интеграцията на страните от Западните Балкани, включително и на Македония.
На 12 юни двамата министър-председатели обявиха, че са постигнали съгласие новото име на страната да се казва – Република Северна Македония. Самият договор беше сключен в Преспа на 17 юни в присъствието на върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини, еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан и международния посредник Матю Нимиц.
В страната обаче има силно противопоставяне между институциите. Премиерът Зоран Заев е сериозен привърженик на евроинтеграцията на Македония и организира сериозна кампания в подкрепа на референдума.
Президентът Георге Иванов съобщи, че няма да участва във вота, защото той е бил “самоубийствен”.
В навечерието на вота Скопие се превърна в световен политически център. В Македония пристигнаха Ангела Меркел, Йенс Столтенберг, Себастиян Курц, Йоханес Хан, Джеймс Матис и много други, а самият Заев бе приет в Белия дом от вицепрезидента Майкъл Пенс.
Всички те открито призоваха гражданите да подкрепят Договора от Преспа, а германският канцлер Ангела Меркел благодари за куража и визията на България в тези исторически събития.
РЕФЕРЕНДУМЪТ
Какъв ще бъде резултатът от референдума днес още никой не може да каже, тъй като в страната съществува сериозно противопоставяне между хората. От едната страна са онези, които искат Македония да поеме към демократичния и евроатлантически път и те срещат подкрепата на Запада. А от другата страна са привържениците на Изтока. Те са окуражавани от Сърбия и Русия.
Днес обаче ще стане ясно коя част ще надделее.
Избирателната активност до 11 часа местно време е била 8,03%, показват данните от системата за паралелно гласуване.
В четирите общини в югоизточната част на страната – Гевгелия, Валандово, Богданци и Дойран, вотът протича спокойно. Не са забелязани нередности, а избирателната активност се е увеличила с напредването на деня.
Рекорден брой местни и чуждестранни наблюдатели ще присъстват в избирателните секции днес. Официалната цифра на акредитираните местни наблюдатели е 11 907, на чуждестранните наблюдатели е 493, а международните организации изпращат 194 преводачи. Най-много наблюдатели е акредитирало Сдружението за граждански политики и инициативи – 5 574.
Освен от вътрешни, референдумът ще бъде следен и от чуждестранни журналисти. Референдумът в неделя ще наблюдават 197 члена на мисията на ОССЕ / СДИЧП, а с тях ще присъстват и 129 преводачи.
